Ричард Касл - Ледена жега

— О, да, точно така, Руук — каза Ники Хийт. — Точно това искам, точно така. — По врата и гърдите му се стече вадичка пот. Той простена и леко прехапа езика си. — Не спирай още, продължавай. Точно така. — Тя се наведе над него, доближи лице съвсем близо до неговото и прошепна: — Да, точно така. Най-важен е ритъмът. Браво. Как се чувстваш?

Джеймисън Руук се вторачи в нея, присви очи и изохка. После мускулите му омекнаха и той отпусна глава назад. Ники се намръщи и стана.

— Не може да ми причиняваш това. Не мога да повярвам, че спираш!

Той пусна гирите на черния гумен под до пейката за упражнения.

— Не спирам — обясни Руук, пое си дъх и се закашля. — Просто приключих.

— Не си приключил.

— Десет повторения, толкова направих!

— Аз преброих друго.

— Това е, защото се разсейваш. Освен това тази физиотерапия е за мое добро, защо ще пропускам?

— Защото веднъж се обърнах и ти реши, че не гледам.

Той изсумтя и попита:

— Гледаше ли?

— Да, направи само осем. Да ти помагам с физиотерапията ли искаш, или да си затварям очите?

Един от членовете на ексклузивния фитнес салон на Руук мина зад нея, за да си вземе гири и тя се обърна, за да провери дали е чул детинската им разправия. Ако се съдеше по тенекиената врява, която се носеше от слушалките в ушите му, единственото, което беше чул, бяха гласовете на Black Eyed Peas 1 1 Хип-хоп група от Лос Анджелис, Калифорния (бел. прев.) , които го уверяваха, че нощта ще бъде страхотна, докато той се взираше в огледалото. Хийт не можеше да реши на какво мъжът се възхищава повече — на наскоро присадената си коса или на гръдните мускули, които издуваха дизайнерската му фланелка.

Зад нея Руук се изправи.

— Хубави цицестиси, нали?

— Шшт, ще те чуе!

— Съмнявам се. Освен това от кого мислиш, че чух думата?

Мъжът с цицестисите хвана погледа й и благоволи да й намигне от огледалото. Явно удивен, че коленете й не се подкосиха, той остави гирите и се премести на уредите. Точно заради такива моменти Ники Хийт предпочиташе да тренира в любимия си фитнес клуб в центъра — старомоден, с боядисани панелни стени, постоянно бучащи тръби и клиентела, която ходеше там да тренира, а не да се перчи. Когато физиотерапевтът на Руук, когото той наричаше Гитмо Джо 2 2 Gitmo — съкратено име на Гуантанамо бей, лагер за извънсъдебно задържане със сграда за разпити на САЩ (бел. прев.) , се обади да заяви, че тази сутрин е болен, Ники предложи да провежда тренировките вместо него и първо си помисли за своя салон, но и той си имаше недостатъци. Тоест, един — Дон, бившият военноморски тюлен, с когото си партнираше по бойни изкуства и с когото се бяха въргаляли и в леглото, а не само на постелките. Времето, когато Дон й беше треньор с екстри, бе отминало, но Руук не знаеше нищо за него и тя не виждаше смисъл да рискува да го изложи на такава неловка среща.

— Не знам за теб — изпъшка Руук, докато бършеше лицето си, — но аз съм готов да си взема душ и да закуся.

— Звучи чудесно — отвърна тя и му подаде гирите. — Веднага след следващия ти сет.

— И друг ли има? — Той продължи да се прави на невинен още известно време, после дръпна гирите от ръцете й. — Знаеш ли, Гитмо Джо може да е син на маркиз дьо Сад и Дарт Вейдър, но поне не ме тормози толкова. А дори не съм отнасял куршум, за да му спася живота!

— Едно — бе единственият й отговор.

Двамата се шегуваха, но онази нощ на пристанището за отпадъци на река Хъдсън преди два месеца тя реши, че го е загубила. После докторът от спешното отделение я увери, че не е била далеч от истината. В момента, в който Хийт повали и обезоръжи едното корумпирано ченге в склада за отпадъци, не по-малко корумпираният му партньор стреля по нея от засада. Тя изобщо не го беше видяла, но Руук, проклетият Руук, на когото изобщо не му беше мястото там, скочи отгоре й и пое куршума. По време на дългата си кариера като униформен полицай и детектив в нюйоркската полиция Ники Хийт бе присъствала на смъртта на много хора и докато през онази зимна нощ цветът се изцеждаше от лицето му, а топлата му кръв изтичаше по ръцете й, тя си спомни за всички злощастни развръзки, на които бе станала свидетел. Джеймисън Руук спаси живота й, а собственото му оцеляване беше истинско чудо.

— Две — каза тя. — Руук, жалък си.

Когато излязоха на тротоара, той драматично си пое дъх.

— Обожавам миризмата на Трибека сутрин. Мирише на… дизел.