Ричард Касл - Ледена жега

Слънцето се беше поиздигнало, така че Ники свали суичъра си, за да се наслади на лъчите му по голите си ръце. Хвана го, че я гледа и каза:

— Внимавай, отскубна ли и последния косъм, ще се превърнеш в онзи с цицестисите.

Продължи напред, а той се изравни с нея.

— Не мога да се сдържа. Всеки момент може да се превърне в романтичен. Това го чух в една реклама.

— Кажи ми, ако искаш да вървя по-бавно.

— Не, няма нужда. — Хийт го изгледа изпод вежди — той наистина не изоставаше. — Помниш ли как си влачех краката из онзи болничен коридор? Чувствах се като безпомощен старец, а виж ме сега. Пак крача като супергерой.

За да демонстрира, той я изпревари и спря на ъгъла.

— Много хубаво. Ако някога ми трябва помощ, а Батман и Самотния отмъстител са заети, знам на кого да се обадя. — Докато вървеше към него, тя попита: — Сериозно питам, добре ли си? Нали не те изтощих прекалено с тази тренировка?

— Не, нищо ми няма. — Руук опря пръст в ребрата си. — Само понякога нещо ме придърпва ей тук, докато се разтягам. — Двамата изчакаха светофара да се смени и той добави: — Като говорим за придърпване…

Ники го изгледа с най-убедителното си ледено изражение.

— Придърпване ли? Извинявай, не те разбирам.

Двамата се гледаха един друг, докато той повдигна вежда и я разсмя. После я хвана под ръка, докато пресичаха улицата.

— Детективе, смятам, че ако пропуснем закуската, няма да закъснеете за работа.

— Сигурен ли си, че си готов за това? Аз мога да чакам — много си падам по закъснелите удоволствия.

— Повярвай ми, достатъчно чакахме.

— Може би трябва да се отбиеш при лекаря, за да видиш дали си достатъчно здрав за сексуална активност.

— О — каза Руук. — Значи и ти си гледала рекламите.

Вместо да спрат да хапнат в „Кичънет“, те рязко завиха и тръгнаха към таванския апартамент на Руук, хванати за ръка, забързвайки крачка. В асансьора жадно се целунаха, притискайки се един към друг, като първо в стената се блъсна неговият гръб, а после — нейният. После двамата се пуснаха, може би устоявайки на изкушението, може би — за да подразнят другия, а може би по малко от двете. Не откъсваха очи един от друг, освен за да хвърлят поглед на брояча за етажите. Щом влязоха, той посегна да я целуне, но тя се наведе и хукна през кухнята, пресече хола и се метна на леглото, цепейки въздуха като борец. Приземи се на пружината, отскочи нагоре и докато изритваше маратонките си, весело извика:

— Побързай!

Той изникна на вратата, съвършено гол и зае царствена поза в долния край на леглото.

— Ако ще мра, нека да е така.

Тогава тя го сграбчи и го дръпна върху себе си. Възбудата ги завлече отвъд предпазливостта, дори отвъд любовната игра. Изгубено време, животински емоции, болезнена нужда — всичко това се сля във вихър от страст, в който нямаше умисъл, само бяс. След няколко минути се тресеше цялата стая, не просто леглото. Абажурите се люлееха, книгите падаха от рафтовете, дори чашата за моливи на нощното шкафче на Руук се преобърна и по пода се посипаха дузина черни химикалки.

После всичко свърши и двамата се отпуснаха назад, усмихнати и задъхани.

— О, определено си достатъчно здрав за секс — отбеляза Ники, а Руук успя само прегракнало да отвърне:

— Това беше… леле майко. — После добави: — Земята се разтресе.

— Много си скромен — разсмя се Ники.

— Не, мисля, че наистина се разтресе. — Той се надигна на лакът и огледа стаята. — Смятам, че току-що стана земетресение.

Когато тя изсуши косата си и излезе от банята, Руук вече беше прибрал падналите предмети и седеше пред телевизора.

— По Канал 7 казаха, че е било с магнитуд 5,8. Епицентърът бил в Слоутсбърг, Ню Йорк, на нещо, наречено „разломът Рамапо“. Естествено — разломът е наречен на град в Ню Джърси, но за пореден път лаврите обира Ню Йорк.

Ники остави празната си чаша на плота и извади телефона си.

— Пак имам покритие, но никакви съобщения и предупреждения. Какви са щетите?

— Все още ги установяват. Загинали няма, има пострадали от паднали тухли и така нататък, но засега нищо страшно. Като предпазна мярка някои летища и метростанции са затворени. Освен това не се налага да разтърсвам портокаловия сок. Искаш ли?

Тя каза „не“ и препаса кобура с оръжието.

— Кой би очаквал такова нещо? Земетресение в Ню Йорк сити.

Той я прегърна.

— Стана в най-подходящия момент, не мога да се оплача.

— Няма да ни е лесно да надминем това.

— Явно ще трябва да опитаме — каза той и двамата се целунаха. Телефонът на Хийт иззвъня и тя се отдръпна, за да отговори. Без да го молят, той й подаде тефтер и химикалка и тя си записа някакъв адрес.