Ричард Касл - Ледена жега

Роули и Очоа от нейния отряд се отделиха от чернокожия мъж на средна възраст с козирка и зелен анорак, когото разпитваха до пожарната кола, и дойдоха да я посрещнат.

— Детектив Хийт.

— Детектив Роуч 3 3 Roach — хлебарка (англ.). (бел. ред.) — каза тя, използвайки прякора на партньорите, който сплескваше двете фамилии в една удобна сричка.

— Явно лесно си се добрала дотук — каза Роули, който не очакваше, че е възможен друг отговор.

— Да, метрото се движи по моята линия. Чувам, че са спрени ръкавите, които минават под реката.

— Да, както и този от Бруклин — добави Очоа. — Успях да мина преди да друсне, но на станция „Таймс Скуеър“ беше лудница. Не бяха крясъци, не бе чудо, все едно снимаха филм за Годзила.

— Усети ли го? — попита Роули.

Тя си припомни точните обстоятелства и каза „О, да“, стараейки се да звучи небрежно.

— Къде беше?

— Тренирах — отвърна Хийт. Не беше абсолютна лъжа. Тя посочи към бронираната кола. — Какво става, защо е нужна тежката артилерия?

— Притесни ни подозрителен пакет — обясни Очоа и отвори тефтера си. — Един шофьор на камион за замразени храни, ето го там…

— Със зеленото яке — включи се партньорът му в обичайния дует.

— Отворил багажното отделение, за да разтовари пилешките дреболии и каймата пред магазина ей там. — Той направи пауза, за да може Ники да погледне към входа на „Всичко в кюпа“, където трима готвачи в карирани панталони и престилки се мотаеха на прозореца, чакайки разкрития. — Преместил една от щайгите и открил куфар между кашоните.

— Явно политиката „Ако видите нещо, не си мълчете“ действа — продължи Роули. — Човекът изскочил от камиона и звъннал на 911.

— А от „Спешни услуги“ пратили Робокоп да огледа положението — обобщи Очоа, подкани я да го придружи и я отведе до робота с дистанционно управление на сапьорския отряд. — Машинката подушила наоколо, направила рентгенова снимка и се оказало, че няма експлозив. Техникът обаче вече бил нахлузил костюма, така че — да живее предпазливостта — отворил куфара и открил вътре труп.

На няколко метра от тях се чу гласът на детектив Фелър.

— Ей затова се движа само с ръчен багаж. Тия куфари са убийци.

Хийт рязко се обърна и докато двамата униформени се смееха, на лицето на Фелър се изписа изненада. Беше го казал тихо, но не достатъчно тихо. Когато тя остави Роули и Очоа и тръгна към него, бузите му поруменяха, а полицаите се изнизаха, оставяйки го насаме с нея.

— Виж, съжалявам — каза той и се опита да използва чара си, като се изкиска самокритично по начин, който винаги й напомняше за Джон Кенеди. — Това не трябваше да го чуваш.

— Никой не трябваше да го чува. — Тя говореше съвсем тихо, с безизразно лице и всеки страничен наблюдател би решил, че двамата просто сверяват записките си. — Огледай се, Ранди. По-сериозно от това — здраве му кажи. На местопрестъпление си, не на сцената на клуб за комици аматьори.

Той кимна.

— Да, знам, че се издъних.

— За пореден път — отбеляза тя.

Рандъл Фелър, вечният шут, имаше неприятния навик да остроумничи на местопрестъпленията, макар че беше чудесен следовател. Същият, който бе прострелян заедно с Руук, спасявайки живота й на пристанището за отпадъци. Черният му хумор може и да е бил уместен, когато служеше в отряд „Специални операции“ и по цяла нощ се возеше под прикритие из гаменския, мачовски свят на таксиджийския отряд на нюйоркската полиция, но в нейния такива номера не минаваха. Не и от вътрешната страна на жълтата лента. Не за пръв път водеха този разговор, откакто Фелър се беше преместил при нея, след като се върна от болнични.

— Знам, знам, просто ми се изплъзва. — Личеше си, че говори сериозно и нямаше смисъл да му се кара повече. — Следващия път ще си го кажа на ум, обещавам.

Хийт му кимна и тръгна към камиона за доставки. От нивото на улицата й се наложи да вдигне глава, за да погледне към Лорън Пари, която клечеше на пода в багажното отделение. По картонените щайги в дъното бяха избили капки вода, някои дори блестяха от леда, сковал стените им. Въпреки че хладилникът беше изключен, Хийт усети как по лицето й лъхва леден въздух. До коляното на Лорън стоеше синьо твърдо куфарче, а вдигнатият му капак не позволяваше на Ники да види какво има вътре.

— Добрутро, д-р Пари — каза тя.

Приятелката й се наведе към нея и се усмихна.

— Привет, детектив Хийт — отвърна тя и Ники успя да различи облачетата от дъха й. — Доста сложна ситуация имаме тук.