Ричард Касл - Ледена жега

Изглежда, че патоанатом Пари беше права и тя наскоро бе прехвърлила шейсетте. Деловата й прическа беше по-къса, както подхожда на жена на тази възраст. Макар и прошарена в корените, меднорусата й коса с карамелени кичури издаваше две неща — първо, това беше жена, която имаше пари и държеше на вида си достатъчно, за да си позволи скъп фризьор. Второ, въпреки това явно не беше ходила доста отдавна. „Какво й е попречило?“, записа Ники в тефтера си. Дрехите й също бяха изискани. Малък размер — не по поръчка, но явно от скъп магазин. Блузата беше от новите колекции, а сивият костюм — функционален, от лека вълна. Хийт прецени, че е не толкова скъп, колкото качествен. Униформа на жена, която ходи не просто на обеди, а на важни обеди.

Хийт приклекна, за да огледа ръката, която се виждаше. Беше полусвита и пъхната под брадата й, така че не можеше да я види изцяло, но и онова, което бе на показ, и каза достатъчно. Това бяха ръце на заета жена в добра форма, без да са мускулести или похабени от тежък труд. Тънките пръсти издаваха сила, присъща за тенисистите и фитнес ентусиастите. Отстрани на китката забеляза малък белег, нанесен преди години, може би десетилетия.

Ники отново се изправи и я огледа отгоре. Реши, че тялото е на бегач или колоездач и си отбеляза да покаже снимката и из фитнес клубовете, стадионите и магазините за велосипеди. Приклекна отново, за да огледа тъмното петно от мръсотия на едното коляно, което може би щеше да издаде нещо за последните мигове на жената. Записа си и заобиколи трупа, за да огледа прободната рана. Затвърждавайки убедеността й, че жертвата е била убита, преди да я качат на камиона, замръзналата кръв се беше събрала на голяма локва, сякаш бе текла, докато жертвата е лежала по лице. Ширината на петното издаваше голям обем, но в сатенената подплата нямаше много кръв, с изключение на размазаните резки по капака. Ники насочи фенерчето към мястото, където гърбът докосваше пантите на куфара и видя само сходни петна, без следи от локви. Когато извадеха трупа, щяха да измерят по-добре, но Хийт смяташе, че убийството е извършено не само извън камиона, но и извън куфара.

Трябваше да огледа и външната част на куфара, за да провери дали няма кръв по шевовете или в пантите. Стараейки се да не го раздвижи, тя се отпусна на колене, подпря се на една ръка и се наведе толкова ниско, че веждите и почти докоснаха пода. После бавно и методично освети долния ръб отдясно наляво.

Когато фенерчето стигна до левия ъгъл на куфара, Ники ахна. Погледът й се замъгли, зави й се свят. Фенерчето падна от ръката й и тя падна на една страна.

— Ники, добре ли си? — попита Лорън.

В онзи момент Хийт не виждаше нищо. Две ръце я подхванаха и Лорън повдигна главата й от пода. Двама парамедици хукнаха към рампата, но дотогава Ники се беше опомнила достатъчно, за да се надигне и да ги отпрати с ръка.

— Не, не, нищо ми няма, добре съм. — Лорън клекна до нея, за да я прегледа. — Сериозно, добре съм — повтори Ники.

Според приятелката й обаче изражението й казваше друго.

— Изкара ми ума, Ник. Реших, че си изпаднала във вторичен шок или нещо такова.

Хийт провеси крака извън камиона. Приближиха се Роули и Очоа, последвани от Фелър.

— Какво става? — попита Очоа. — Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.

Ники потръпна, но не от студа. Изви глава, за да погледна куфара зад гърба си и бавно се обърна към останалите.

— Ники — каза Лорън, — какво има?

— Куфарът — отвърна тя и преглътна с усилие. — Белязан е с моите инициали.

Следователите и патоанатомът се спогледаха, объркани. Накрая Роули каза:

— Не разбирам, какво търсят твоите инициали върху този куфар?

— Аз ги издялках, когато бях малка. — Хийт видя, че обмислят казаното, но те се бавеха прекадено много, така че тя каза: — Този куфар беше на майка ми. — После добави: — Извършителят го открадна в нощта на убийството й.

Ники Хийт тръгна към общия офис на 20-то управление с решителна крачка, която не оставяше съмнение у следователите, които се опитваха да не изостават, че се е възстановила от шока — меко казано.

— Съвещание в десет — извика им тя, докато влизаше, а на път към бюрото си каза: — Детектив Очоа, пратете снимката на неизвестната жертва до колегите от „Издирване“. Включете Уесчестър, Лонг Айлънд, Ню Джърси и Феърфийлд. Детектив Роули, избършете тази дъска и докарайте до нея втора, за да можем да действаме по двете едновременно.

Хийт избута купчината съобщения и избърса късчетата мазилка, които се бяха посипали по бюрото й след земетресението като ситни снежинки. После включи компютъра и прати на Лорън Пари имейл с молбата, която бе отправила към нея петнадесет минути по-рано, на местопрестъплението — да я прекъсне в момента, в който получи някаква информация, независимо колко незначителна изглежда.