Ричард Касл - Адска жега

Странен град е Ню Йорк — никога не знаеш какво те очаква зад следващата врата. Това си мислеше (за кой ли път) следовател Ники Хийт, докато паркираше своя Форд „Краун Виктория“ и наблюдаваше как фаровете на линейката и полицейската патрулка се плъзгат по витрините на 74-та улица при Амстердам авеню. Знаеше например че простичката врата на магазина за вино води към изкуствена пещера в меки бежови и теракотени тонове, където бутилките се съхраняват в стенни ниши от речни камъни, внос от Франция. На отсрещната страна на улицата вратата на някогашна банка от времето на Рузвелт разкриваше стълбище, виещо се надолу към огромен брой клетки за тренировки с бухалка, които през уикенда се пълнеха с тийнейджъри, устремени към Голямата бейзболна лига и деца, които празнуваха рождените си дни. Малко след четири часа тази сутрин обаче най-невзрачната от всички врати, с матирано стъкло и без табела, само с уличен номер, изписан със златни и черни лепенки, купени от железарията, щеше да я отведе до един от по-неочакваните интериори на тихата улица.

Униформеният полицай, изпратен да пази пред вратата, тъпчеше на едно място, за да се стопли. Силуетът му се очертаваше на фона на силната индустриална светлина, която струеше от местопрестъплението, превръщайки млечнобялото стъкло в ослепителния портал от „Близки срещи с третия вид“ 1 1 Американски научнофантастичен филм от 1977 г., сценарист и режисьор Стивън Спилбърг. . Ники можеше да различи дъха му от 40 метра.

Излезе от колата и въпреки че студът се впи ноздрите й и очите й се насълзиха, не закопча палтото си. Вместо това, по стар навик го разтвори, за да се увери, че има лесен достъп до пистолета „Зиг Зауер“, скрит под него. После, колкото и да й беше студено, Хийт спря и се приготви да изпълни следващия си ритуал — да почете мъртвите, с които щеше да се сблъска. Този дребен, незабележим личен момент се бе превърнал в малка церемония, която Ники изпълняваше винаги, когато пристигнеше на местопрестъпление. Целта й бе проста — да потвърди, че независимо дали е жертва или извършител, трупът принадлежи на човешко същество, което заслужава да бъде уважавано и третирано индивидуално, а не като статистическа цифра.

Тя бавно си пое дъх и въздухът й се стори същият като в онази нощ преди десет години, в Деня на благодарността, когато се прибра от колежа за ваканцията и намери майка си на кухненския под, брутално убита с нож. Ники затвори очи, за да изживее своя момент.

— Нещо не е наред ли, детектив Хийт?

Моментът отлетя. Тя се обърна — до нея спря такси, а пътникът на задната седалка говореше на нея. Ники позна и него, и шофьора, и се усмихна.

— Не, Ранди, добре съм. — Хийт се приближи до таксито и се ръкува с детектив Рандъл Фелър. — При вас всичко спокойно ли е?

— Надявам се, че не — отвърна колегата й със смях, който винаги й напомняше за Джон Кенди 2 2 Американски комедиен актьор — Бел.прев. . — Нали си спомняш Дъч — каза той и кимна към детектив Ван Мийтър на предната седалка. Двамата работеха под прикритие в Таксиджийския отряд на Нюйоркската полиция — специална група за борба с престъпността, която беше част от Отдела за специални операции. Обикаляха улиците на Ню Йорк в обикновени жълти таксита и бяха по-скоро от старата школа — печени типове, на които не им минават номера. Правеха каквото си поискат, ходеха където пожелаят и се занимаваха с престъпления, които се извършваха в момента, но заради по-конкретните нареждания напоследък се бяха насочили към районите, където грабежите, взломовете и уличните нападения бяха особено много.

Ченгето на волана смъкна прозореца си и кимна за поздрав, а тя се зачуди защо Ван Мийтър си прави труда.

— Полека, Дъч, да не й надуеш главата с приказки — каза детектив Фелър и отново се засмя като Кенди. — Късметлийка си, Ники Хийт, да ти се обадят посред нощ!

Дъч каза:

— Какви лоши маниери само — да те убият в такъв час.

Хийт си помисли, че детектив Ван Мийтър надали спира за размисъл преди срещата си с труп.

— Слушайте — каза тя. — Не, че имам нещо против да стоя навън при минус четири градуса, но жертвата ме чака.

— Къде ти е другарчето? — попита Фелър с очевиден интерес. — Писателят, как му беше името?

Фелър пак й се усукваше, както всеки път, когато се срещнеха. Проверяваше дали Руук все още е в картинката.