Ричард Касл - Адска жега

Тя знаеше, че ще получи заповед за претърсване и секунди след като се обади в Централното управление, за да задвижи процеса, телефонът й иззвъня. Беше Роули.

— Ела отвън, май открихме нещо.

Тя излезе на тротоара, очаквайки слънчева светлина, но все още беше тъмно. Там долу Ники беше изгубила представа и за време, и за място и предположи, че вероятно точно това е целта.

Роули, Очоа, Ван Мийтър и Фелър стояха от другата страна на улицата под зелената козирка на ъгловия плод-зеленчук. Докато пресичаше 74-а улица, Ники трябваше да спре, за да не я прегази куриер на велосипед с дебели гуми. Той профуча край нея с нечия закуска в телената кошница зад гърба му и докато наблюдаваше следата от замръзналия му дъх, тя си даде сметка, че нейната работа не е най-тежката в града.

— Какво става? — попита Ники и пристъпи към тях.

— Открихме дрехи и една обувка, напъхана между двете сгради — каза Очоа, насочвайки фенерчето си към пролуката между плод-зеленчука и козметичния салон до него. Роули вдигна чифт тъмни панталони и мокасина с ресни и ги пъхна в кафява торба за улики.

— Ако търсиш скривалище, тези места са направо класика — каза Очоа. — Научих го в отдел „Наркотици“.

— Дай фенера, комисар Рекс, мисля, че има още.

Роули взе фенерчето от партньора си и коленичи пред отвора. След няколко секунди извади другата обувка и каза:

— Я виж ти!

— Какво? — попита Очоа. — Не бъди задник, какво има?

— Чакай малко. Ако не се беше нашишкал, можеше ти да го направиш вместо мен. — Роули изви рамо, за да посегне по-навътре в тясната пролука. — Ето, още една яка.

Ники очакваше кожа, покрита с остри шипове и стоманени халки, но когато Роули най-сетне стана и й я подаде, се оказа, че не става дума за нищо подобно. Това беше яка на свещеник.

През 2005 кметството на Ню Йорк инвестира 11 милиона долара, за да финансира изграждането на ЦБПРВ 5 5 Център за борба с престъпността в реално време — Бел.прев. , компютърен операционен център, сред чиито многобройни възможности е стряскащо бързата доставка на жалби и данни до полицаите по улиците. По тази причина Хийт успя да получи информация за самоличността на жертвата за по-малко от три минути, въпреки че населението на града е 8 милиона и половина. ЦБПРВ обработи данните и изплю жалба за изчезването на отец Джералд Граф, подадена предишната нощ от икономката му.

Ники възложи на Роуч да продължат огледа си, а самата тя подкара на север, за да разпита жената, подала жалбата. Фелър и Ван Мийтър не бяха на смяна, но Дъч предложи да помогне на Роули и Очоа, а Фелър изникна на прозореца й и каза, че ако не възразява да й прави компания, ще се радва да се вози при нея. Тя се поколеба — опасяваше се, че това е неговият начин след това да я покани на вечеря, но когато колега ветеран предлагаше помощ и то без да е на смяна, тя не можеше да откаже. Ако се опиташе да й предложи да излязат заедно, щеше просто да му откаже.

„Богородица на невинните“ беше на северната граница на участъка, в центъра на 85-та, между „Уест Енд“ авеню и „Ривърсайд“. Толкова рано сутринта щеше да стигне дотам за пет минути, ако не и по-малко. Щом излезе на „Бродуей“ обаче, пред театър „Бийкън“ ги хвана червена светлина.

— Радвам се, че най-сетне останах насаме с теб — каза Фелър, докато чакаха.

— Разбира се — каза Ники и бързо се опита да смени темата. — Благодаря ти за помощта, Ранди. Винаги има полза от още един чифт очи и уши.

— Така имам възможност да те питам нещо, без всички да разберат.

Тя погледна към светофара и се зачуди дали да не включи сирената.

— Така ли?

— Знаеш ли как си се представила на изпита за лейтенант? — попита той. Ники не очакваше този въпрос и се обърна да го погледне.

— Зелено — каза той и тя даде газ.

— Не знам, мисля, че се представих прилично. Трудно ми е да кажа със сигурност — каза тя. — Още чакам да обявят резултатите.

Когато наскоро обявиха изпита за лейтенант, Хийт се яви не заради желанието да я повишат, а защото не знаеше кога ще има втора възможност. Икономическата криза и орязаният бюджет се отразяваха на Ню Йорк не по-слабо, отколкото на всеки друг голям град и една от мерките, взети предишната година, беше да не повишават заплатите, отлагайки изпитите за по-висок чин.

Детектив Фелър се прокашля.

— Ами ако ти кажа, че чух, че си се справила блестящо?

Тя косо го изгледа и се съсредоточи върху шофьора на камиона за хляб, който беше спрял, за да паркира в нейното платно, без да даде мигач. Докато тя чакаше нарушителят да й отвори път, Фелър продължи.