Ричард Касл - Адска жега

— Как му беше името ли? — повтори Ники. — Няма го, по задачи е. — А после, за да стане съвсем ясно, добави: — Но се връща в края на тази седмица.

Следователят обаче долови и друг смисъл в тона й.

— Това хубаво ли е, или лошо?

— Хубаво е — малко рязко отвърна Ники и му хвърли ослепителна усмивка, за да запази добрия тон. — Много хубаво. — После, за да убеди себе си, добави: — Страхотно.

От другата страна на вратата Ники не откри градски храм на енологията с артистично подредени зелени бутилки, нито пък чу звън от алуминиева бухалка, последван от тупването на топка във ватираната мрежа. Вместо това докато слизаше към мазето, я посрещна задушлива смес от тамян и острите изпарения от разтворител за почистване. Зад нея Ван Мийтър тихо изстена и когато Хийт зави по площадката, за да слезе до последния етаж, чу как двамата с Фелър си слагат ръкавици.

— Ако тук долу хвана венерическа болест, ще ги съдя, докато разоря кметството — промърмори Дъч на партньора си.

В сутерена се натъкнаха на нещо, което би могло да се нарече „приемна“ само ако човек е в извънредно щедро настроение. Боядисаните в алено тухлени стени зад ламинирания плот и столовете, купени от интернет каталог, напомняха на малък частен фитнес салон, от по-непретенциозните. На отсрещната стена имаше четири врати, до една отворени. Водеха към сумрачни стаи, осветени само от сноповете ярка светлина от лампите на разследващия екип, разположени във фоайето. От по-отдалечения вход, където детектив Роули наблюдаваше какво става, спуснал ръце в латексови ръкавици покрай тялото си, идваше още светлина. Роулз видя Ники с периферното си зрение и тръгна към нея.

— Добре дошли в „Роби на удоволствието“, детектив Хийт — каза той.

Полицейският нюх накара Ники добре да огледа другите три стаи, преди да отиде на местопрестъплението. Знаеше, че те вероятно са били проучени от Роули и полицаите, които се бяха отзовали първи, но бързо надникна във всяка от тях. Единственото, което различи в сумрака, бяха очертанията на уреди и мебели за садо-мазо, както и факта, че всяко помещение е тематично — имаше викториански будоар, клетка за игра на животни и стая за ограничаване на сетивните усещания. В близките часове и трите щяха да бъдат подробно претърсени от екипа за събиране на улики, но засега Хийт беше доволна от огледа. Свали ръкавиците си и се отправи към далечния вход, където Фелър и Ван Мийтър чакаха почтително зад Роули. Този случай беше неин и професионалният етикет изискваше тя да мине пред тях.

Трупът беше гол и вързан за китките и глезените на Х-образна вертикална дървена рамка, известна като Кръстът на свети Андрю. Самата структура бе занитена към пода и тавана в центъра на стаята, а тялото на мъртвеца — наклонено напред, със свити колене и бутове, увиснали над линолеума. Без помощта на мускулите тежестта на тялото му, която Ники оцени на близо 110 килограма, опъваше връзките на китките високо над главата му и издърпваше ръцете във формата на буквата У.

Детектив Фелър тихичко си тананикаше припева на „YMCA“ 3 3 Песен на американската група The Village People, постепенно превърнала се в неофициален гей химн. — Бел.прев. , докато Ники не го сгълча. Засрамен, той скръсти ръце и погледна към партньора си, който сви рамене.

— С какво разполагаме, Роулз? — попита Ники, а Роули погледна към страницата с бележки.

— Не много, поне засега. Погледни, няма дрехи, няма лични документи — нищо няма. Тялото било открито от персонала, който почиства след работно време. Не говорят английски, така че в момента Очоа им взима показания. В началото обаче казаха, че клубът затваря в един, понякога два — тогава идвали да чистят. Вършели си обичайната работа, мислейки, че са сами, но когато влезли тук, в… ъм…