Ричард Касл - Адска жега

— Стаята за мъчения — каза Ники. — Помещенията са тематични, тази е за мъчения и унижения. — Тя хвана особения му поглед и каза: — Преди работех в отдел „Пороци“.

— Аз също — каза Роули.

— Аз работех повече. — Хийт вдигна вежда и видя как той се изчерви. — Значи когато са го открили, тук е нямало никого, така ли? Видели ли са някой да излиза?

— Не.

— Във фоайето има камера за наблюдение — каза Ван Мийтър.

— Да я видим — кимна Роули, а после се обърна към Ники. — В кабинета на управителката има заключено шкафче. Чистачите казват, че там държала записвачката.

— Събудете управителката — каза Хийт. — Кажете й да донесе ключа, но не й казвайте за тялото. Само, че е имало опит за взлом. Не искам да навърти телефонни обаждания по пътя насам, но държа да видя реакцията й, когато научи.

Щом Роули се дръпна встрани, за да се обади, Хийт попита техника и полицейския фотограф дали са търсили дрехи, портфейл или други лични документи в помещенията. Знаеше отговора предварително — това бяха професионалисти все пак, но държеше да свърши всичко както трябва. Ако приемаш нещата на доверие и спреш да проверяваш, понякога очевидното, дори прекалено очевидното се пропуска и спъва разследването. Те потвърдиха, че при първоначалния оглед не са открити дрехи, документи за самоличност и други лични вещи.

Детектив Фелър каза:

— Дали с Дъч да не обиколим съседните улици, може някой да е видял нещо.

Ван Мийтър кимна.

— В този час няма много хора, но може да обиколим закусвалните, боклукчиите, камионите за доставки, такива неща.

— Разбира се — каза детектив Хийт. — Оценявам помощта ви.

Фелър отново я погледна с предани кучешки очи.

— За теб винаги, Ники, моля ти се. — Той извади мобилния си телефон и коленичи, за да хване лицето на мъртвеца. — Няма да е зле да покажем снимката наоколо, да видим дали някой ще го познае.

— Добра идея — каза тя.

На излизане детектив Фелър спря.

— Слушай, извинявай, ако прекалих с оная песен. Просто исках да сваля напрежението.

Колкото и да мразеше проявата на неуважение към жертва, тя го погледна и видя колко е притеснен. Като дългогодишен детектив от Нюйоркската полиция осъзнаваше, че това е тромав полицейски хумор, без зъл умисъл.

— Даже не си го спомням — каза Хийт. Той се усмихна, кимна й и си тръгна.

Лорън Пари коленичи на пода до жертвата и докато попълваше една по една клетките във формуляра, докладва на Ники:

— Така, значи, имаме неидентифицирана жертва, петдесетина годишен мъж, 100–115 килограма. — Патоанатомът посочи към ноздрите му. — Очевидно пушач, със сигурност е пиел.

„С неидентифицираните винаги е трудно“, помисли си Ники. Без име човек се препъва още на входната врата. Колко ценно време от разследването щеше да отиде, само за да установят кой е.

— Предварителна оценка за времето на смъртта… — Лорън Пари разчете показанията на термометъра и продължи: — … между 8 и 9 часа вечерта.

— Толкова отдавна? Сигурна ли си?

Приятелката й вдигна очи от клипборда си и погледна Хийт, която каза:

— Добре, значи си сигурна.

— Предварително е, Ник. Ще направя обичайните тестове, когато го закараме на 13-та улица, но засега това е добра отправна точка за теб.

— Причина за смъртта?

— Е, ти просто искаш всичко на тепсия, нали така? — каза патоанатомът и по безстрастното й лице пробяга искрица хумор. После тя се замисли и се обърна към трупа. — Причината за смъртта може би е задушаване.

— От яката ли?

— Така мисля засега. — Лорън стана и й показа как твърдата яка се е впила във врата на мъжа. Беше толкова стегната, че плътта преливаше над ръбовете й. — Определено е в състояние да възпрепятства дихателната тръба. А и спуканите капиляри в очите също говорят за задушаване.

— Хайде да повторим. Какво ти идва първо наум? — попита Ники.

— Стига, Ники, знаеш какво ти казвам всеки път — първите предположения са предварителни.

Лорън Пари погледна отново към тялото и се замисли.

— Какво?

— Да маркираме „задавяне“ като първоначално предположение, докато си направя аутопсията.

Ники знаеше, че не бива да я притиска за догадки, така както Лорън знаеше, че не трябва да настоява за спекулации.

— Добре — каза тя, макар да бе сигурна, че приятелката й от Съдебна медицина всъщност има нещо наум.

Лорън отвори едно пластмасово отделение в куфарчето си, за да вземе тампони и продължи да взима проби, докато Ники се захвана с онова, което винаги правеше в случай на смърт. Скръсти ръце зад гърба си и започна бавно да обикаля стаята, като от време на време клякаше или се навеждаше, оглеждайки трупа от всички страни. Това не беше просто ритуал, а жизненоважна процедура, чрез която прочистваше главата си от всички заключения и предположения. Целта беше да отвори съзнанието си за наблюдения, да ги пусне да влизат свободно и най-вече просто да гледа и да събира впечатления.