Ричард Касл - Адска жега

— Разбрах, че това е факт.

— Как?

— От някои източници в Централното управление. — Той посегна към таблото. — Може ли да намаля отоплението? Започвам да се пържа.

— Давай.

— Старая се да имам връзки. — Фелър завъртя копчето едно деление вляво, после — още едно и отново се отпусна на седалката. — Не смятам цял живот да се возя в онова такси, нали разбираш?

— Да, да — отвърна Ники и заобиколи камиона за хляб. — Благодарна съм ти за, хм, информацията.

— Когато вземеш устния изпит и скочиш през всички останали обръчи, като тайното ръкуване, например, ще ми направиш ли една услуга? Когато се издигнеш, не забравяй приятелите си.

„Ето ти на“, помисли си Ники. Почувства известен срам — открай време мислеше, че Фелър иска да ходят, а може би той просто търсеше полезно познанство. Отново си го представи в бара, с лигавника от тоалетна хартия около врата и се зачуди дали това, че се прави на шут, е само за забавление, или той просто е изпечен подмазвач. Колкото повече говореше, толкова по-ярък ставаше този спомен.

— Когато получиш златна нашивка, в управлението най-сетне ще получите добри новини. Знаеш какво имам предвид.

— Не съм сигурна, че знам — каза тя. На 79-та отново ги хвана червена светлина и за жалост този път чакането се проточи.

— Не била сигурна, ама че смешно — каза той. — Говоря за капитан Монтроуз.

Ники отлично знаеше за какво говори той. Нейният началник и ментор, капитан Монтроуз, беше под постоянен (и усилващ се) натиск от „Полис Плаза“ 1, където не бяха доволни от представянето му в 20-то управление. Дали заради слабата икономика, нарасналата безработица или връщането към безредиците от мрачното време преди Джулиани, според статистиката престъпността нарастваше във всичките пет квартала и то по време на предизборната кампания. Гравитацията е над всичко, така че в отговор лайната се сипеха от върха към командирите на управленията. Хийт обаче виждаше, че нейният началник получава допълнителна порция. Викаха го отделно за допълнителни срещи и мъмрения и той прекарваше толкова време в Централното управление, колкото в кабинета си. Заради напрежението стана по-мрачен и нетипично резервиран — не, не просто резервиран, а потаен и Ники се чудеше дали го притеснява нещо повече от статистиката. Личното му унижение обаче вече беше материал за клюки и това я тревожеше. Щом Фелър знаеше, знаеха и други. Лоялността й я принуди да върне топката и да защити шефа си.

— Слушай, Ранди, кой не го притискат в днешно време? Чувам, че срещите на „Полис Плаза“ 1 са кошмар за всички началници, не само за моя.

— Така е — кимна той. — Трябва да сложат канал насред пода, за да се оттича кръвта. Зелено.

— Стига, току-що се смени — отвърна Ники и натисна газта.

— Извинявай. И Дъч мрази така. Казвам ти, трябва да се махна от това такси. — Той свали прозореца и се изплю, после отново го затвори и каза: — Не става дума само за статистиката. Имам познат във „Вътрешни разследвания“, взели са твоя човек на мушка.

— Глупости.

— Не са глупости.

— За какво?

Той пресилено повдигна рамене.

— Говорим за „Вътрешни разследвания“, ти как мислиш?

— Не, не го вярвам.

— Не вярвай тогава. Може би е чист, но вратът му е на дръвника и острят брадвата, казвам ти.

— Няма „може би“. Монтроуз е чист.

Тя зави наляво по 85-та. Една пресечка по-надолу Ники видя кръст върху покрива на църква, а в далечината, на другия бряг на Хъдсън, апартаментите и скалите порозовяваха под лъчите на изгряващото слънце. Докато пресичаха Уест Енд авеню, Хийт изключи фаровете.

— Кой знае — каза Фелър. — Повишат ли те, може да успееш да поемеш управлението, ако го свалят.

— Няма да го свалят. Монтроуз е под натиск, но е абсолютно честен.

— Щом казваш.

— Казвам — той е неуязвим.

Докато излизаше от колата, й се прииска да беше дошла сама. Не, искаше й се Фелър да я беше поканил да пийнат, да играят боулинг или да правят секс. Би предпочела кое да е от трите. Посегна към звънеца, но преди да го натисне, през изпъстрения със стъклописи прозореца надникна малката главица на дребна жена, наближаваща седемдесетте. Ники прегледа записките си от ЦБПРВ.

— Добро утро, вие ли сте Лидия Борели?

— Да, а вие сте от полицията, личи си.

След като й показаха значките си и се представиха, Ники каза:

— Вие ли съобщихте за отец Граф?

— О, ужасно се тревожа. Влезте, моля.

Устните на икономката трепереха, тя нервно чупеше ръце. Когато посегна да затвори вратата, не улучи дръжката и трябваше да опита отново.