Ричард Касл - Ледена жега

— Казва се Мамука. Мамука Леонидзе.

За да помогне с изписването, той й го издиктува буква по буква.

— Знаете ли къде е Мамука сега? — попита тя.

— Преди десет години замина за Канада, за да постъпи в „Сирк дьо Солей“ като акробат. След това нямам представа. — После той добави: — Ако го откриете, съобщете ми, любопитен съм.

Ваджа ги изпрати до колата, което позволи на Хийт да се върне към темата за бягството му.

— Контактувате ли с представители на чужди правителства?

— Разбира се, постоянно. „Споукс“ е международен тръст.

— Имам предвид извън работата ви. Контактувате ли с правителството?

— Само за да им съобщя адреса си като легален чужденец.

С Руук не се бяха съветвали, но той знаеше накъде бие тя и попита:

— Ами с шпиони? С тайната полиция?

— Не и откакто напуснах Грузия. — После обаче той премисли. — Е, появиха се за малко, когато пристигнах, но до средата на деветдесетте, когато Шеварднадзе беше свален, започнаха да ме оставят на мира.

— Кои? — попита Ники.

— Имена ли искате? Все едно съм в Тбилиси, само дето не сме в циментова стая.

— Тогава аз ще назова едно — каза Руук. — Анатолий Киже, познавате ли го?

— Унищожителя на души ли? Всички знаехме за него тогава, но откакто избягах, не се е появявал.

— Още едно име — каза Хийт. — Тайлър Уин.

— Не, боя се, че този не го познавам.

Нисък тътен изпълни въздуха, когато на километър от тях мина влакът на път за Олбъни. Хийт седна на предната седалка и помоли Ваджа да й позвъни, ако още някой го потърси за случая. Той кимна и каза нещо, но тя не го чу, защото машинистът наду сирената и гласът на Николадзе се изгуби сред лая на кучетата, които й отговориха. Безшумно движещите се устни бяха идеална метафора за безполезността на разследването на списъка на Флин.

Щом излязоха на пътя, Руук изрази раздразнението си по друг начин.

— Май списъка на нашия секси детектив е също като него. Въздух под налягане. Или по-точно тен без слънце. Видя ли отпечатъците от плувните очила?

— Стига, Руук, Джо Флин не е виновен, че още нищо не е излязло.

— „Още“ ли каза? — Той видя строгият й поглед и каза: — Ясно.

Тя натисна газта и реши да направи това, което постоянно повтаряше на хората си. Когато удариш на камък, не се отказваш, а се връщаш назад. Копаеш по-упорито, вършиш си работата. Хийт смяташе, че след като проучи добре тези хора и прегледа интервютата, пак ще се види с някои от тях.

Докато минаваха през фоайето на управлението, Ники получи СМС.

— Най-сетне — каза тя. — От Картър Деймън е.

— Какво пише?

— Нищо. Е, не съвсем нищо. Не е довършено, явно е изгубил покритие или е натиснал „Прати“ по грешка. — Тя му показа екрана. — Пишеше само „Аз съм“ и толкова.

— Хм, „Аз съм“… Нека позная — мърляч? Пълен задник, защото не ви се обадих?

Дежурният им отвори и Руук хвана вратата, за да я пусне да мине първа.

Хийт тъкмо пишеше на Деймън да й се обади, когато Роули я дръпна точно когато влизаха в общия офис.

— Искам да ти покажа нещо, преди Айрънс й девицата му да се върнат.

Тя надзърна над рамото му и видя финансово извлечение на монитора му. Притеснен след рязкото й излизане последния път, Роули попита:

— Имате ли нещо против, детектив Хийт?

Руук се доближи до нея, а тя се стегна и каза:

— Какво откри?

— След като си тръгна тази сутрин, продължих да ровя и открих нова информация за сметката на майка ти. Не знам защо, може да е било грешка при внасянето на данните или пък те са се актуализирали едва след Деня на благодарността, но от банката са вписали останалите й трансакции през ноември 1999 в месец декември. Погледни това.

Ники отново се наведе напред, чувствайки се по-спокойна, и прочете извлечението.

— Пише, че онези двеста хиляди долара са били изтеглени в брой в деня след внасянето им. — Тя стана и се обърна към Руук, който още стоеше до нея. — Тоест, в деня, когато беше убита.

— Помниш ли, че в болницата Тайлър Уин попита дали си забелязала как майка ти скрива нещо? Дали не са търсели парите?

— Може, но помисли, Руук. Три убийства за десет години? Това не е ли твърде голяма касапница за някакви си двеста бона?

— Зависи — обади се Очоа от бюрото си. — Познавам хора, които ще те изкормят заради сандвич с шунка.

Роули изключи монитора си и каза „Внимание!“ — влизаше капитан Айрънс.

— Хийт, може ли за момент? — Вместо да я заведе в кабинета си, той я повика настрани, до собственото й бюро, и застана там, докато тя се присъедини към него. — Не знам кого сте дразнили, но ми се обадиха от кабинета на заместник-кмета, че някой се е оплакал, че по време на тази ваша вендета тормозите хората.