Ричард Касл - Ледена жега

— Браво, Дуда, добро момиче. — Той се наведе да погали голямата й глава, а тя размаха опашка. — А сега на място.

Дуда се изправи, обърна се, затича се в тръс към кучкарника и влезе вътре.

— Страхотно! — възкликна Ники.

— Има потенциал — каза той. — Още малко тренировки и може да започне да печели състезанията. — Той им протегна ръка. — Аз съм Ваджа, а вие сигурно сте Ники Хийт.

Денят беше много топъл и той ги покани да седнат на сянка зад къщата. Те отказаха чая с лед и седнаха на люлеещите се столове от тик, а Николадзе — на парапета срещу тях. Той безгрижно клатеше крака и това го караше да изглежда както по-нисък, така и значително по-млад от петдесетте години, които му даваше Хийт.

— В института ни казаха да ви потърсим тук — започна Ники. — Отпуск ли сте взел?

— Кратък, но да. Оплаквам загубата на едно от кучетата ми. Вярвам, че Фред щеше да е първата грузинска овчарка, спечелила първо място на изложбата в Уестминстър.

— Съжалявам — казаха Хийт и Руук в един глас.

Той с мъка се усмихна и каза:

— Дори кучетата, които се явяват на изложби, се разболяват. Все пак са просто хора, нали?

Ники забеляза, че от тъгата грузинският му акцент се усили. Руук явно помисли същото, защото каза:

— Значи сте от Грузия? Прекарах си чудесно в Тбилиси, когато наскоро отидох да пиша статия там.

— А, да, тя много ми хареса, г-н Руук. Проницателен материал. Когато избягах обаче, времената бяха други, тогава все още бяхме под ботуша на Москва.

— Кога беше това? — попита детектив Хийт.

— През 1989. Бях на двадесет и осем, и без да искам да се хваля, ме смятаха за един от водещите биохимици в Съветския съюз, доколкото можем да го наречем съюз. Нали знаете, че между грузинците и руснаците има голяма непоносимост?

— Да — каза Руук. — И много пролята кръв.

— Основно грузинска. Москва искаше да използва таланта ми за военни цели, така че това преля чашата. Бях млад, без семейство, за което да се тревожа и побягнах към свободата. Скоро извадих късмет и ме взеха на работа в института „Споукс“.

— Какво точно е институтът „Споукс“? — попита Ники.

— Тук го наричате „мисловен тръст“, макар че някои дни говоренето е доста повече от мисленето — изкиска се той. — Мисията ни е изучаване на политиката с цел демилитаризиране на науката. Човек като мен е на място там. А и заплащането ми позволява да развъждам кучета шампиони.

Той отново се засмя, а после изпадна в кратка меланхолия при спомена за Фред.

Хийт използва следващия си въпрос за бягството, за да премине към целта. Попита Ваджа дали следи развитието на разследването й по новините и той призна, че напоследък е бил твърде разстроен заради загубата на кучето си. Той обаче беше чувал за убитата жена в куфара и Хийт му каза, че освен убийството на Никол Бернарден разследва и това на майка си. После му зададе същите въпроси за събитията по времето, когато Синтия Хийт е работила в дома му през 1999, както тази сутрин в пивоварната. За психологическото състояние на майка й, дали е била тревожна, дали са я следили или притеснявали, дали нещо в къщата е било размествано или е изчезнало.

Ваджа рече:

— Много бих желал да ви помогна, но за съжаление нямам достатъчно информация, която да споделя с вас. Разбира те ли, майка ви дойде у нас само два пъти.

— Детето ви ли се отказа? — попита Руук.

Седналият на перилата учен го погледна развеселено от мястото си.

— Детето ми ли? Уверявам ви, това е малко вероятно.

— Кой тогава? — попита Хийт.

— Моето протеже.

— Протеже от института?

— Не. — Николадзе се поколеба, но продължи. — Запознахме се на кучешка изложба във Флорида. И също е от Тбилиси.

Хийт усети неудобството му и разбра причината, но тъй като беше наясно, че често не домакинът, а някой негов гост е бил мишената на майка й, тя започна да отстранява пластовете.

— И той ли развъждаше кучета?

Ваджа наведе очи и каза:

— Не, беше асистент на кучешкия фризьор. — После явно реши да се предаде и изплю: — Имахме много общи интереси, разбирахме се много добре и аз го поканих да дойде тук, за да го науча как се развъждат и тренират кучета. Освен това му уредих уроци по пиано, но той не се заинтересува.

— Пианото не е за всеки — каза Руук.

— От мен се интересуваше достатъчно.

Ники извади тефтера си.

— Как се наричаше вашето протеже?

Ваджа въздъхна и каза:

— Явно е време за болка, и нова, и стара. — Ники си помисли, че едва ли е нужно да го казва точно на нея и махна капачката на химикалката, за да го подкани.