Ричард Касл - Ледена жега

Ники се засмя, после се замисли и се взря в него, виждайки нещо безценно и безкрайно. После стана.

— На работа ли се връщаме?

— Щом настояваш. Ако ти си достатъчно луд да ми навиваш ключа, аз съм достатъчно луда да продължа.

Алджернон Барет беше следващият в списъка с богати клиенти, получен от детектива, следил майка й и когато Хийт спря пред вратата на фирмата му, тя попита Руук да не би да са сбъркали адреса. Кетъринг компанията му се намираше в задънена улица, пълна с фабрики за цимент и гробища за коли и не изглеждаше никак просперираща.

— Нали знаеш, че не бива да съдим за книгата по корицата? — попита Руук, докато прескачаше плевелите на път към входа. — За една кетъринг компания се съди по хлебарките.

Само че докато чакаха в малкото фоайе, което повече подхождаше на автомивка, той отиде до двойните стъклени врати, които водеха към промишлената кухня и каза:

— Взимам си думите обратно. Там вътре може да ядеш от пода, без да си гризач.

Двайсет минути се разхождаха, докато накрая рецепционистката вдигна телефона и ги пусна в мрачния кабинет на собственика. Алджернон Барет, съвършено кльощав ямаец с впечатляващо количество плитки, спускащи се изпод плетената му шапчица, остана седнал зад масивното си бюро, отрупано с множество бутилки с подправки, неотворени колети и списания за конни надбягвания. Той дори не направи опит да отбележи присъствието им. Заради дизайнерските му тъмни очила дори не можеше разбере дали е буден. Адвокатът му обаче определено не спеше. Хелън Миксит, бивш прокурор-звезда, преди време беше започнала частна практика и имаше еднакво звездна репутация от другата страна на скамейката. Наричаха я Булдога й, седнала в сгъваем стол до клиента си, тя също не си направи труда да прояви учтивост.

— Не си правете труда да сядате — каза тя.

— И аз се радвам да те видя отново, Хелън. — Ники протегна ръка и адвокатката я разтърси, без да става.

— Първата ти лъжа тази сутрин. Опитвам се да си спомня кога се видяхме за последно, Хийт. А, да, в стаята за разпити. Притискаше клиентката ми, Солей Грей. Точно преди така да я изтормозиш, че тя се самоуби.

Това не беше вярно — и двете знаеха, че известната певица беше скочила под влака въпреки думите на Ники, а не заради тях. Булдога обаче държеше да оправдава прякора си и умираше тя да започне да спори.

За да не остави предизвикателството без отговор, Руук взе двата сгъваеми стола срещу огромния телевизор, където течеше състезание по покер, и предложи единия на Хийт.

— Все едно — каза Миксит.

— Г-н Барет, дошла съм да ви задам няколко въпроса за времето, когато майка ми, Синтия Хийт, е била учител по музика на дъщеря ви.

Булдогът кръстоса крака и се облегна назад.

— Питайте, детектив Хийт. Посъветвах клиента си да не отговаря.

— Защо не, г-н Барет? Имате ли какво да криете?

Хийт реши да го притисне — и да проявеше любезност, този адвокат щеше да ги игнорира или пресече.

Барет изправи гръб.

— Не!

— Алджернон — каза Миксит. Той се обърна към нея, тя поклати глава и Барет се отпусна в стола си.

— Ако искате да разберете нещо за карибските маринати на г-н Барет, чудесно. Ако искате да купите франчайза за един от неговите гурме-фургони, ще ви дам формуляр.

— Ами, да — каза той. — Аз имам преуспяваща компания и си гледам работата.

— Тогава защо ви е скъп адвокат? — попита Хийт. — Да не би по някаква причина да се нуждаете от защита?

— Да, нуждае се. Клиентът ми отскоро има гражданство и иска правото на защита от престараващата се полиция, което има всеки американец. Приключихме ли?

— Моите въпроси — настоя Хийт, — са част от разследване на убийство. Дали клиентът ви ще предпочете да го разпитам в управлението?

— Вие решете, Хийт. За мен няма значение къде се намирам.

Ники усети, че Барет се крие зад адвокат, защото е емоционален и избухлив, и се опита да го предизвика.

— Г-н Барет. Виждам, че сте бил арестуван за домашно насилие.

Барет рязко свали очилата си и се изправи като струна.

— Това беше отдавна.

— Алджернон — каза Булдога.

Хийт продължи.

— Нападнали сте приятелката си.

— Обвиненията бяха свалени!

Той тресна очилата на бюрото.

— С нож — каза Ники. — Кухненски нож.

— Не казвайте нищо, г-н Барет.

Той не я послуша.

— Ходих на курсове по овладяване на гнева. Платих сметката на лекаря й. Купих на кучката нова кола.

— Алджернон, моля те — каза адвокатката.