Ричард Касл - Ледена жега

Порцелановата чаша избухна в ръката на Ники. Тя моментално се просна зад саксията до стола, посегна към пистолета си, забеляза, че продължава да стиска дръжката на чашата и я пусна на паважа. Предницата на ризата й беше топла и мокра и тя потърси рана, но течността се оказа кафе, а не кръв. Как бе пропуснала да забележи лазерния мерник?

Получи отговора, когато се обърна да провери дали зад нея има някой прострелян. Клиентите не й обръщаха внимание, но реагираха на нещо друго: вторичен трус, достатъчно мощен, че да разклати фенерите над тях и да събори чашите и чиниите на щанда зад еспресо бара. И да отклони изстрела на снайперист.

Хийт надникна набързо, за да се ориентира в ситуацията. В същия момент червената точка се плъзна по саксията и тя се гмурна обратно, точно когато прозвуча изстрел и куршумът вдигна шепа пръст във въздуха. Тя обаче видя източника.

— Леле, почувствахте ли го? — попита келнерът, докато минаваше през вратата.

— Влизай вътре! — кресна тя. Усмивката му замръзна, когато видя оръжието в ръката й. — Всички на пода! И стойте по-далеч от прозорците! — Той заотстъпва назад. — Обадете се на 911! Кажете им, че има снайперист на Хай Лейн, чуват се изстрели. Полицай има нужда от помощ! — Онзи се поколеба. — Веднага!

Позволи си втори поглед и забеляза как един тъмен силует се отдръпва от високите прозорци и хуква на север към надземната пътека. Хийт прескочи саксията, мина по тротоара и закриволичи между колите по 10-та улица, за да го последва.

Следеше го с очи, за да е сигурна, че няма отново да се опита да я простреля. Хийт притича по тротоара покрай един почасов паркинг и излезе пред стълбите, водещи нагоре по Хай Лейн, до 18-та. Взе четирите зигзагообразни стълбища с големи крачки и изскочи от горната площадка, приклекнала, задъхана, с извадено оръжие.

Тогава го забеляза в далечината.

Снайперистът имаше сериозна преднина и вече пресичаше 19-та улица. Докато го следваше, Ники осъзна, че познава това чувство — среднощното преследване, пушката, която той стискаше — всичко това й напомни за гонитбата на убиеца на Дон. Тя ускори ход, затича се с всички сили — този път нямаше да й се изплъзне.

Забави се, докато отбягваше двойката, застанала до една пейка на пътеката. Когато профуча покрай тях, жената се обърна към приятеля си:

— Какво става? Тя има пистолет!

Хийт им каза да се обадят на 911, надявайки се диспечерите да могат да проследят маршрута й. Може би подкреплението щеше да отреже пътя на стрелеца там, където Хай Лейн прекъсваше и стрелецът трябваше да слезе по стълбите.

Той обаче не слезе.

Когато Ники сви зад ъгъла, тя го видя как се катери по металната ограда, опасваща строежа за продължението на пътя. Той също я забеляза. Приклекна, за да се прицели, но прехвърлянето на пушката от гърба през рамо му отне време. Тя спря и се облегна на една улична лампа, за да се прицели.

Стрелецът се претърколи в пръстта зад една купчина чакъл и изчезна. Секунди по-късно го забеляза отново — отново увесил пушката на гърба си, той скочи през един отвор на предпазната завеса, висяща от един кран.

Да го последва означаваше да стане уязвима — ако той я чакаше от другата страна, щеше да стане лесна мишена. Затова когато се прехвърли през оградата, Хийт предпочете да загуби няколко секунди, заобикаляйки отстрани, вместо да мине през отвора в центъра.

Приплъзна се дебнешком към ръба и застина. Къде беше онзи?

Тогава чу как стъпките му се отдалечават, бързо трополейки по сгурията.

Дори през деня строежът за продължението на Хай Лейн щеше да бъде труден за пресичане терен, състоящ се от пръст, купчини армировка и стари дървени траверси, свалени от пътя, които трябваше да бъдат изхвърлени. През нощта мястото си беше истински капан. Единствената светлина в тази отсечка се процеждаше от улицата отдолу. Всичко наоколо бе просто силуети и сенки, пушек и мрак — включително извършителят, когото преследваше.

Когато очите й привикнаха с тъмнината, Ники ускори ход, но си плати за това. Единството, което я спаси от падане на пътя долу, беше парчето армировка, покриващо дупката.

Никак не се радваше, че се наложи да намали скоростта, но се примири с по-предпазливия ход и премина от спринт в леко подтичване. Движейки се на зигзаг покрай откъртени камъни и остри парчета метал, тя приближи края на новата станция на 13-та улица, където линията привършваше и забави ход допълнително. Тогава видя как червената точка се плъзга по „магарето“ за рязане до нея и да се издига по крака й.