Ричард Касл - Ледена жега

— Благодаря, но вече ми дадохте доста храна за размисъл за една нощ. А и сигурно трябва да остана с детектив Хийт.

— Добре. — След миг конфузна тишина капитанът се качи в колата си, свали прозореца, след като я включи на скорост, и каза: — Обадете ми се по всяко време, ако има развитие по случая.

После потегли.

— Кой говори по този начин? — почуди се Хийт.

— Човек, който се надява да го цитират.

На другата сутрин никак не й се искаше да остави Руук, така топъл под чаршафите. А и той не я улесни.

— Да, използвай ме и иди на работа. Чувствам се като парцал. — След това той добави: — На скрина има двайсетачка. Купи си нещо хубаво.

Възглавницата тупна върху лицето му.

Преди да влезе под душа, Ники по навик провери съобщенията си и се върна в спалнята с телефона в ръка.

— Руук, слушай това. Получила съм текстово съобщение от Картър Деймън в 4:15 тази сутрин: „Хийт. Толкова съжалявам.“

— Че те е пратил в смъртоносен капан ли?

Той погледна съобщението й и върна телефона.

— Кой твърди, че в днешно време хората били невъзпитани?

Ники работеше вече два часа, когато Руук влезе в общия офис.

— Детектив Малкъм точно ми каза за кремацията на Никол Бернарден — каза тя. — Поръчката е дошла от погребално бюро, което не работи от една година.

— Нека позная. „Сийкрест“?

— Не, но знам накъде биеш. Колко зле трябва да са нещата, Руук, когато дори твоите откачени теории бледнеят пред реалността?

— Явно трябва да стана още по-откачен. — Той й подаде чаша кафе. — Ето. Опитай се този път да го опазиш от куршумите.

— Знаеш ли, нямам навика да показвам среден пръст, дори на шега, но ти сериозно ме изкушаваш. Просто нямаш равен. — Тя повдигна чашата като за наздравица. — Какво е положението в Трибека?

— Лаборантите още сваляха отпечатъци от апартамента ми, когато излизах. Сигурно ще са там цяла сутрин, но ми казаха да не очаквам да открият нещо. На шкафа за документи няма никакви отпечатъци освен онези, които си оставила, като си го отворила.

— Избърсан ли е?

— Идеално. Същото е и с бравата на входната врата и вратата на кабинета. Никакви отпечатъци.

— Опитвам се да възстановя снимките в онази кутия, за да разбера какво би искал някой от тях, но нищо не ми хрумва. Трябваше да ги държа в сейф.

— Като че ли това щеше да спре тези типове. — Той седна на бюрото й и тя измъкна лист хартия изпод задника му. — Да ти се обаждал Картър Деймън?

Хийт поклати глава.

— Да ти е пращал цветя? Кошница с плодове? Куршум, надписан с името ти?

Този път тя му показа среден пръст, а Руук се усмихна.

— Има надежда за теб, Ники Хийт.

— Опитах се да се обадя на Деймън. Не ми вдигна, а гласовата му поща е пълна. Пратих Малкъм и Рейнълдс във фитнес центъра, който посещава, при бръснаря му и т.н. Провериха ползвал ли е дебитните и кредитните си карти. Нищо. Изчезнал е.

— Мислиш ли, че просто те е пратил в капан, или че той е бил стрелецът?

— В този момент и двете неща са еднакво вероятни. Но защо? Защото го вбесих, докато обядвахме в „Пи Джей Кларк“ и защо ще ми праща съобщение, за да ми се извини?

Телефонът й иззвъня — беше детектив Очоа.

— Кажи ми, че в лабораторията не са загубили гилзите.

— Не, Роули и аз им висяхме на главите, за да сме сигурни, че няма такъв вариант. Всъщност, обаждам се, за да ти кажа, че свалихме чудесни, тлъсти отпечатъци и ги идентифицирахме.

— Великолепно. Доведи го.

— Не мисля, че собственикът им е твоят човек.

Тя се тръшна обратно на стола си.

— Казвай.

— Роули, тук ли си?

Партньорът му се обади през конферентната връзка.

— Да. Значи, ето каква е хавата. Срещнах се с човека, на когото принадлежат отпечатъците. Собственик е на закрито стрелбище в Бронкс. Награждаван ветеран с безупречно досие. Също и добър човек.

— Нищо от това не доказва, че не е нашия снайперист.

— Вярно, но го оневинява нещо друго — бил е парализиран от бомба в Ирак и е в инвалидна количка.

— Защо Тогава отпечатъците му са по гилзите? — Ники се замисли за миг. — Понякога тези стрелбища рециклират използвани гилзи и ги презареждат. Твоят ветеран продава ли такива?

— Да. Даже видях табела. Мислиш ли, че нашият снайперист си е купил амуниции от него?

— Надявам се, Роулз. И дано името му да е списъка с клиенти.

Малко след като Руук се настани зад взетото на заем бюро, за да напечата записките си от разпитите предния ден, Шарън Хайнзбърг влезе и включи компютъра си. Първоначално Ники се опита да я игнорира, но миризмата на пресен маникюр не й позволи. Взе листа, на който беше седнал Руук, и пристъпи към нея.