Ричард Касл - Ледена жега

Това беше номерът на залата за аутопсии.

Хийт се отпусна на едно коляно и посочи другата рана — тази на гърдите му.

— Какви са тези следи около входната рана?

— Зорки очи имаш. От шевове са. Вероятно са се разкъсали, когато е паднал от моста във водата. — Тя приближи лицето си на около два сантиметра от раната. — Да, виждам остатъци от конци.

— Но ние звъняхме в спешните отделения — каза Ники. — Никой не ни съобщи за него.

— Да не искаш да кажеш, че сам се е зашил? Голям мъжкар. Хак да ти е, Чък Норис — рече Руук.

— Сериозно се съмнявам, че сам се е зашил — възрази Лорън. — Прилича ми на работа на професионалист. — После, когато Ники се наведе, за да разгледа другата рана, добави: — По тази не видях някакви следи от лечение.

— Защо е зашита само едната? — попита Фелър.

— Другата е по-рискова, заради близостта на вените и артериите. Който се е погрижил за него, е бил наясно да не ги закача.

— Значи, — каза Ники, — Деймън е получил помощ, но нелегално. — Тя се изправи и се протегна. — И е бил жив, когато е паднал в реката?

— Много е вероятно. Виждаш ли синините тук? — Лорън прокара пръст по следите по лицето и гърдите му. Съвместими са с начина, по който е паднал във водата. И има следи от съсирване около остатъците от шевовете по втората рана. Това нямаше да се случи, ако беше вече мъртъв. Ще мога да проверя за мастни клетки, когато се върна при микроскопа. И ще проверя дробовете му по време на аутопсията. Ако е бил жив, в тях ще има вода.

Когато следователите и Руук се запътиха към колите си, Лорън задържа Ники, за да поговорят на четири очи.

— Все още се тревожа за съсипания токсикологичен тест на Никол Бернарден.

— Ти очевидно не си виновна, Лор. А и сега Айрънс се занимава с това.

— Така ли? Накарах охраната да извади записите от камерите, за да не използват лентите отново, но когато се обадих на капитан Айрънс, за да му ги пратя, той ми каза да се обадя на детектив Хайнзбърг, която така и не се свърза с мен.

— Типично за нея — рече Хийт. — Ще пратя Роули. Той е Кралят на видеонаблюдението.

— Ами Айрънс? Няма ли да се ядоса?

— Докторе, докато не ми се бърка, изобщо не ми и пука.

Когато Хийт влезе в общия офис, мястото кипеше от трескава дейност и тя свика работна среща на отряда, за да се възползва от набраната инерция. Първо обаче трябваше да реши няколко малки проблема. Лон Кинг и беше оставил съобщение, за да й напомни да си запише час. Тя смачка бележката и я изхвърли. Да се оправи с Железния Човек, обаче, не беше така лесно.

Капитанът я откри в кухнята, докато си правеше кафе.

— Хийт, предполагам, че щом Картър Деймън е мъртъв, можем да приключим случая и да освободим служителите, които работят извънредно?

— А приключен ли е случаят? Според мен той беше само един от играчите.

— Той уби приятеля ви от военноморските тюлени. А сигурно и жената в куфара…

— „Сигурно“ не е доказателство. Да не говорим за майка ми.

— Значи не смятате, че е това, че той е разследвал убийството й, го е поставило в твърде удобна позиция?

— Добър въпрос — каза тя. — Простете, че ви напускам, капитане, но отивам да си свърша работата и да проуча отговора.

Тя излезе кухнята, без да се обръща.

Имаше много въпроси, които тревожеха детектив Хийт. Тъй като Шарън Хайнзбърг беше по задачи кой знае къде, а Айрънс висеше в кухнята и правеше препечени филийки, тя имаше възможност да ги сподели с нейния мозъчен тръст, събрал се около белите дъски. Ники написа „Картър Деймън“ в зеления квадрат, който беше оставила за случая на Дон и каза:

— Окей, разрешихме убийството на Дон.

— По-скоро го решихте ти и г-н Зауер — каза следовател Малкъм, което предизвика скромни аплодисменти. Тя ги укроти с един поглед.

— Само че — продължи Ники, — един решен случай води до цяла поредица от други въпроси.

— Да — рече Роули. — Защото не Дон е бил мишената, а ти.

— Точно така. Така че пак трябва да се запитаме, защо точно аз?

— Ами, много просто — каза Рейнълдс. — Ровеше се в случая на майка ти.

— Но аз постоянно ровя в този случай. Някой въобще има ли съмнения, че минава и седмица, без аз да го прегледам отново? — Никой не се обади. — И защо точно той ще ме погне? — Тя се обърна и написа под името на Картър Деймън: „Какво печели от убийствата?“

— Аз знам защо те е погнал — каза Руук. — Привлякла си нечие внимание. Не просто си се ровела в случая на майка ти, ти си се ровела дълбоко в него. И това е разтревожило някого. Ако не Картър Деймън, то някой, който е работел с него.