Ричард Касл - Ледена жега

— Или за него — каза Фелър, който по рядко изключение се съгласи с писателя. — Искам да кажа, че Деймън е бил инструмент. Хората като него следват заповеди, взимат си парите и прекарват съботата в лъскане на колата.

— Съгласен съм. Не може да е само един тип. А и Картър Деймън не стреля по теб от Хай Лейн — каза Очоа.

Тогава Раймър се върна от разпита на очевидеца на Бруклинския мост.

— Как мина? — попита го Хийт, още преди да е седнал.

— Горе-долу. Тази сутрин д-р Арар тръгнал насам от Парк Слоуп с колата в 4:30. Бил на средата на пътя, когато забелязал някой да премята чувал с боклук през парапета. Когато се приближил, забелязал, че чувалът има крака и ръце. Набил спирачките точно когато човекът паднал. Каза, че спрял и надул клаксона и тогава онази побягнала в противоположната посока.

— Чакай малко — каза Хийт. — Онази? Свидетелят ти е казал, че е било жена?

— Без съмнение.

— Какво я описа?

— Висока към 175-180 сантиметра, атлетична, с тъмни дрехи и шапка.

— Видял ли е лицето й? Може ли да изготвим портрет?

— Затова казах, че е минало горе-долу. Било е твърде тъмно и тя не се е обърнала към него. Просто се навела и побягнала.

— Е, тогава как е разбрал, че е жена? — попита Малкъм.

— И аз това попитах. Каза, че е лекар и може да разпознае жена, като я види.

— Аз винаги гледам за адамова ябълка — каза Фелър. — Така избягваш конфузните изненади, като се усамотите.

Щом останалите спряха да го бъзикат, Роули се обърна към Хийт:

— А снайперистът от снощи? Възможно ли е да е било жена, а не мъж?

— Не знам — отвърна Хийт — Така и не видях адамова ябълка.

След това тя започна да им възлага новите задачи. Прати Малкъм и Рейнълдс на Стетън Айлънд, за да помогнат в 122-ро управление при претърсването на дома на Картър Деймън, и разпредели останалите да проверяват финансите и телефонните му обаждания. И за да не пропусне нищо, накара Фелър да провери алибитата на четиримата ученици по пиано от списъка на Джо Флин за нападението над нея на Хай Лейн, а Раймър прати отново да проверява аптеките и спешните отделения, тъй като вече знаеха, че Деймън е получил някаква медицинска помощ.

— Нямам нищо против — каза Опи, — но нали вече ги проверихме миналата седмица?

— Да, а сега можем да направим отново, но ще им пратим и снимката на Деймън по електронната поща — тя сложи капачката на маркера и се обърна към групата. — Сега е моментът да напомня на всички: не ставайте самоуверени. Знам, че ви се струва, че напредваме по някои от горещите следи, но всичко може да се обърне с главата надолу, ако не останем нащрек и не свършим черната работа. Само така ще разрешим тези случаи.

Когато хората й тръгнаха по задачите си, тя прати един патрул на Първо Авеню, за да вземе от Лорън записите от наблюдателните камери. Щеше да изчака Роули да се занимае с тях, след като приключеше проверката на финансите на Деймън. Или да ги натресе на Шарън Хайнзбърг, ако примадоната някога благоволеше да се появи.

Ники се обади на Лорън да я предупреди да чака униформения.

— О, значи не ми се обаждаш, за да ми кажеш „Хайде, момиче, какво се мотаеш с аутопсията“?

— В никакъв случай — Ники замълча за момент, а после каза: — Но понеже така и така повдигна въпроса…

Приятелката й се разсмя и каза, че й се е обадила в подходящия момент, защото тъкмо е приключила.

— Първо, да, в дробовете му имаше вода. Картър Деймън е дишал, когато е паднал във водата. И освен това, около разкъсаните шевове намерих мастни клетки, бели кръвни телца и лимфоцити. Това търся, когато гледам през микроскопа, за да знам дали едно живо тяло се е опитвало да се възстанови от нараняване. — Ники я чу да прелиства бележки и Лорън продължи. — Една интересна подробност. Раната на гърдите не само е била зашита, но който го е направил, е извадил и куршума. Не бих казала, че е направено много прецизно, но е било достатъчно добро, за да свърши работа. Който и да е бил, явно е сравнително компетентен.

— А вратът?

— Югуларната вена е леко засегната. Казах ти аз! Няма по-добър от мен!

— Трябва да прекарваш повече време с хора — каза Ники. — По възможност живи.

— Това изисква твърде много усилия. Както и да е. Куршумът още беше вътре. Разбира се, извадих го за балистичен анализ, но съм сигурна, че ще съвпадне с твоя пистолет.

Когато тя затвори, Руук се върна и се замота край бюрото й.

— Знаеш ли какво не ми излиза от ума, откакто се върнахме от кея сутринта? Дреболия е, но си задай въпроса все пак — какво беше необичайното в тялото на Картър Деймън?