Крис Холм - Порода убиец

— Иви е своенравна — отвърна Хендрикс. — Ако има избор, ще се заинати и ще защитава живота, който си е създала. Просто й отнех този избор. Направих каквото трябваше, за да гарантирам безопасността й.

— А защо мислиш, че ще ти помогна?

— Защото разбираш какво означава Иви за мен. Както аз разбирам какво означава сестра ти Джесика за теб. Или приятелката ти Катрин. Радвам се, че вече спиш по-добре, откакто си при нея, между другото.

Томпсън се зачерви от страх и гняв. Имаше чувството, че стомахът й е пълен с буболечки.

— Блъфираш — каза тя и се помоли Хендрикс да не види, че бавно дърпа ципа на чантата си. — Няма да посмееш да им навредиш.

— Може би блъфирам. Може би не. Но картите в ръцете ти не са достатъчно силни, за да платиш залога и да разбереш.

— Ако ги докоснеш, кълна се, че…

— Спести си приказките — прекъсна я Хендрикс. — Не можеш да ми направиш нищо по-лошо от това, през което преминах. А тези, които обичаш… казах ти какво да направиш, за да са добре. Видя на какво съм способен, така че можеш да прецениш риска правилно, сигурен съм.

Томпсън замълча за момент. Мушна ръка в чантата си възможно най-незабележимо.

— Ами ако се проваля?

— Недей.

Томпсън чу О’Брайън да я вика някъде сред тълпата. Първо озадачена. После разтревожена.

— Кейт! — извика Томпсън и се обърна към гласа й — към възможната подкрепа.

Щом Кейт дотича, Томпсън извади пистолета си.

Кейт го видя, пусна поничките на земята и се наведе към кобура на глезена си.

— Шарли!? Какво стана?

Томпсън огледа оживената алея с обезумял поглед.

Но нямаше смисъл.

Майкъл Хендрикс беше изчезнал.

Така е наречен разстрелът на шестима души, ирландски мафиоти, от бандата на Ал Капоне в Чикаго, през 1929 г., по време на Сухия режим — една от стъпките, чрез които Ал Капоне налага контрол над престъпния свят. — Б. пр.

Известна банда с голям брой членове. — Б. пр.