Крис Холм - Порода убиец

Атевето на Стюарт беше заредено с гориво и скрито зад гаража. Хендрикс го яхна и запали — но едва чу мотора. Отчасти заради експлозията преди малко, отчасти заради бученето на бурята и огъня, който поглъщаше последните останки на къщата.

Остана на място за момент, в очите му напираха сълзи. Върху покрива на бараката се стелеше пепел от изгорялата къща. Спомни си последните мигове с Иви — когато я отведе там…

Първи влезе Стюарт, с Аби на ръце. Иви го следваше. Беше изпоцапана и изтощена след трескавата подготовка в къщата, а на лицето й беше изписано негодувание, защото Хендрикс отказваше да каже какво е намислил. Въпреки това изглеждаше по-красива от всякога.

Той я преведе през прага — държеше я за ръка, а Стюарт гледаше ядосано от тъмнината вътре. Когато влезе, Иви се обърна към него и попита:

— Това ли е всичко?

Думите бяха подхвърлени заради съпруга й, но в този момент Хендрикс видя болката, обидата, невидимата молба, изписана на лицето й: „Как може да е това?!“

— Съжалявам — каза й той.

— И аз — отговори Иви. И преди да пусне ръката му, я стисна силно.

Сега той си спомни този момент и го обзе нещо, което подозрително приличаше на надежда.

Включи съединителя и високопроходимата машина се понесе напред. Хендрикс изчезна в дъжда и още веднъж остави Иви в миналото.

Чудесен октомврийски ден във Вашингтон — въздухът е хладен и свеж, небето е безоблачно, листата на дърветата яркочервени и жълти на синия фон.

Националният парк беше пълен с туристи и местни — туристите снимаха листата и паметниците на техния фон, а местните се наслаждаваха на момента спокойствие сред трескавия хаос на града. Шарли Томпсън и Кейт О’Брайън се разхождаха ръка за ръка и се наслаждаваха на гледката.

„В такива моменти — мислеше си Томпсън — мога да реша, че събитията от миналия месец са се случили на някой друг“.

С О’Брайън живееха заедно от три седмици. Стана почти случайно — след „Пендълтън“ и смъртта на Гарфийлд Томпсън просто не можеше да е сама. Апартаментът й беше твърде притихнал — и след като бе видяла какво се бе случило с Гарфийлд в неговия, изведнъж се почувства много уязвима. През деня всичко беше наред, но всеки път, когато главата й докоснеше възглавницата, на вратата започваха да чукат Лиънуд и Енгелман. Будеше се с писък, грабваше пистолета и…

Хубавият апартамент на О’Брайън се оказа лекарство против лошите сънища, а лекото дишане на Кейт, докато заспиваше, създаваше особен домашен уют. Първата нощ там Кейт й даде четка за зъби и чекмедже. След две седмици решиха Шарли да се пренесе изцяло при нея и да обявят връзката си напук на задниците от Бюрото.

Докато крачеха, О’Брайън посочи караваната за понички, които искаше да опитат — направени според желанията на клиентите.

— Искаш ли? Казват, че за ябълковите им понички си струвало да умреш.

— Разбира се — отговори Томпсън. — Вземи две. Аз ще запазя пейка.

О’Брайън се нареди на опашката, а Томпсън тръгна към близките пейки и се заоглежда за свободни места.

Спря я ръка, която я улови за китката — не грубо, но настойчиво.

Томпсън се обърна.

Беше Хендрикс.

Беше облечен така, че да се слива с есенната тълпа — обикновено яке, високи обувки, джинси. Бейзболна шапка, нахлупена, за да закрива очите. Мрачно, изпито, напрегнато лице.

— Знам, че твоят партньор е отвел Енгелман до Иви — каза той. — Заради него умря и най-добрият ми приятел.

Томпсън се огледа. Сърцето й сякаш спря. Въпреки многото хора наоколо никой не им обръщаше внимание. Бяха сред тълпа, но сами.

— И плати за това с живота си. Доста дръзко е да дойдеш тук — отбеляза тя предизвикателно. — Половината Бюро те издирва.

— Да ме издирва — отвърна той. — Дойдох, защото имам нужда от услуга.

Томпсън се засмя нервно.

— Услуга? — повтори с удивление. — От мен?

Дясната й ръка се плъзна към чантата й. Към пистолета вътре.

— Да.

— Добре — каза Шарли, за да го накара да говори, но и защото искаше да знае какво иска. — Да чуя.

— Искам да вкараш Иви и семейството й в програмата за защитени свидетели. Искам да й осигуриш безопасност.

— И как смяташ да стане това?

— Убеди я да свидетелства срещу мен — отговори Хендрикс. — След всичко, което й причиних, няма да е трудно. После, когато се съгласи, трябва да убедиш шефовете си, че има опасност за живота й. Че я заплашват хора като Енгелман. Аз.

— Чакай малко… заради това ли вдигна къщата й във въздуха? За да те намрази и да се съгласи да свидетелства?