Крис Холм - Порода убиец

— Виж, детектив, оценяваме усилията ви — каза Томпсън и погледна косо Гарфийлд — и съм сигурна, че партньорът ми не искаше да каже, че не сте си свършили работата както трябва или сте подходили непрофесионално. Истината е, че опитът ви може да се окаже безценен за нас. Ако ни покажеш местопрестъплението и ни помогнеш да се свържем с познати на жертвата…

Де Силва я прекъсна:

— Вижте какво, колкото и да ми се иска да зарежа всичко и да ви помогна, случаят Круз не е точно приоритетен. Целият проклет щат е военна зона. Само в Маями от началото на годината имаме петдесет и четири убийства. Триста сексуални нападения. Над две хиляди нападения с цел обир. Една трета от тези случаи все още не са изчистени. Много вероятно е изобщо да не бъдат. Ако мога да предположа, Круз — жертвата, както го нарекохте — е отговорен за сериозна част от всичко това, така че, ако питате мен, който го е очистил, е направил услуга на почтените жители на този град. Ако искате да ровите наоколо, ваша работа. Ако обаче искате да стоите тук и да се жалвате, че папката е много тънка, чувствайте се свободни да я напълните. Аз имам да правя по-полезни неща.

Де Силва стана и отвори вратата така рязко, че тя се блъсна в стената и издрънча стъкло. След това излезе ядосан, със зачервена физиономия.

Томсън също беше бясна. Ако Гарфийлд не се беше държал така, може би Де Силва щеше да е по-отзивчив. Огледа новия си партньор ядосано, но Гарфийлд не забеляза — или поне не му пролича. Вместо това се усмихна и поклати глава.

— Страшен детектив, няма що. Сигурно няма да си намери и оная работа с две ръце и джобно фенерче.

— Задника — тросна се Томпсън.

— Моля? — попита Гарфийлд.

Томпсън го изгледа за миг и на лицето й се появи невинното изражение, усвоено след многото нощни игри на покер. После каза:

— Казва се: „Не може да си намери задника с две ръце и джобно фенерче“.

— Да — кимна Гарфийлд, донякъде умилостивен. — Какво ще кажеш сега да отидем да огледаме мястото?

Енгелман, настанил се удобно въпреки горещината, с ленен костюм и летни обувки от телешка кожа, отпиваше еспресо и наблюдаваше как двамата федерални агенти спорят в сянката на „Моралес Инкорпорейтид“. От масата си на тротоара в уличното кафене от другата страна на улицата видя как се разхождат по авеню „Брикел“ от доста време следобеда, как опитват да открият някакви следи от убийството на Круз и от време на време се джафкат като втръснала си семейна двойка.

През повечето време Енгелман наблюдаваше отстрани. Още като дете странеше от семейството си, от другите деца и от редицата гувернантки, на чиито грижи родителите му го поверяваха и чието емоционално състояние той бавно рушеше чрез садистични манипулации. Измъчваше ги импулсивно, не преднамерено — изпитваше нещо като сърбеж, който не може да успокои, желание да руши и опустошава, което можеше да се облекчи, но не и да се премахне напълно.

Едва когато откри убийствата се почувства истински на мястото си в този свят.

Най-напред беше фазан в семейното лятно имение, сгушено в долината на река Ин в югозападната част на Швейцария. Тогава беше на десет. Готвачът взе интереса му към процеса за кулинарен в същността си и след като установи, че момчето не се разплака, когато го видя да коли птица, реши да му позволи да заколи следващата. В този блажен момент, когато ножът се вряза в плътта и обезглавеният фазан започна да се мята в ръцете му, въздухът му се стори удивително свеж, небето стана удивително синьо. Обаче дори да беше забелязал възбудата му — а Енгелман подозираше, че е, защото Анатол никога повече не му позволи да участва в ежедневното колене — съсухреният стар готвач не спомена и дума за това на никого.

Така или иначе, пътят му беше определен. Преживяването беше толкова въздействащо, че малкият Енгелман прекара по-голямата част от онзи следобед с неизмити от кръвта ръце, докато петната не изсъхнаха и не започнаха да се лющят, а цветът стана ръждив — с което се промениха и цветовете наоколо. После гледаше как люспите съсирена ръжда се понасят с ледените води на река Ин и знаеше, че те са компас, по който се ориентира сърцето му — заключение, което се затвърди няколко седмици по-късно, когато взе първата си човешка жертва — местно фермерско момче — и изпита толкова буреносно емоционално и физическо облекчение, че трудно би могъл да го опише с думи.

Днес наблюдаваше по същия начин, както тогава, преди десетилетия, наблюдаваше селските деца — с хладен, преценяващ ум. Разбира се, нямаше намерение да наранява тези следователи. Не че не би му харесало. Жената беше доста хубава, или щеше да е, ако даваше пет пари как изглежда, а мъжът се държеше надуто и би било удоволствие да му смачка фасона. Но нямаше да има никаква полза — а и не очакваше да открият каквото и да било на местопрестъплението, което самият той вече да не е открил. Беше пристигнал в Маями няколко часа преди тях и вече беше огледал всеки сантиметър от тротоара и паркинга, така че си даваше сметка колко прецизен е бил ударът. Предпочиташе да наблюдава отстрани, не за да види дали ще открият някаква следа, а защото смяташе, че колкото по-добре разбира колегите си ловци, толкова по-добре ще разбере и общата им цел.