Крис Холм - Порода убиец

Моралес се сепна. Преглътна мъчително — устата му беше пресъхнала като пясък.

— Разбира се — изпъшка и заопипва нощното шкафче. — Съжалявам. Бих искал да запаля лампата, за да си налея вода…

— Аз не съм аматьор, Моралес. Извадих пистолета от чекмеджето, преди да те събудя. Освен това подозирам, че ако помислиш достатъчно дълго и внимателно, ще си дадеш сметка, че не е в твой интерес да виждаш лицето ми.

Моралес покорно се отпусна на леглото.

— Добре — каза Енгелман, сякаш току-що бе взето някакво много важно решение. — А сега: Круз.

— Какво искаш да знаеш?

— Искам да ми кажеш как се свърза с този, който го уби.

— Аз… не, не съм!

Моралес чу металическо свистене, като вадене на острие от кания. Сърцето му заблъска болезнено в гръдния кош.

— Предупредих да не лъжеш, Моралес.

Ръце на лицето му. В косата. Дръпват рязко главата му назад. Моралес извика — безсловесно животно. Първо опита да се съпротивлява с ръце, но веднага замръзна, защото усети студено острие под лявото си око.

Моралес нямаше представа как този тип може да е толкова прецизен в тази пълна тъмнина. Острието не проби кожата. Само се опря в нея толкова леко, че гъделичкаше, но желязната хватка на тила не оставяше съмнение, че със съвсем леко движение ще го забие в окото.

- Така — каза мъжът. — Ще попитам пак. Как се свърза с този, който пречука Круз?

Моралес опита да се дръпне от острието — инстинкт по-скоро, не волеви акт, но нямаше полза.

— Казах ти — отговори по-скоро умолително. — Не съм се свързвал с него. Той се свърза с мен!

Моралес се приготви за болката, но тя не дойде. Вместо това мъжът се дръпна и остави Моралес сам на леглото, задъхан, в очакване пулсът му да се успокои.

— Той се е свързал с теб. — Не беше въпрос. Енгелман беше сигурен, че Моралес не би го излъгал в този момент — чувството му за самозащита беше доста силно развито.

— Да, точно така. Появи се един ден в кабинета ми — без уговорена среща, нищо подобно — и ми каза, че има награда за главата ми.

— Каза ли ти откъде знае това?

— Каза ми, че имал източници.

— И ти му повярва?

— Не, разбира се. Обаче знаеше подробности — сделки със земя, които още не бяха вписани в регистъра. Заплахи от горилите на кубинската мафия заради неприятностите, които съм им създал. — Замълча и се зачуди дали онзи ще се обиди от сравнението. Енгелман не каза нищо. — Знаеше къде и кога, кой и как и знаеше колко ще получи този тип, Круз, за работата си. После каза, че за десет пъти по толкова ще направи така, че Круз да го няма.

Десет пъти цената за главата на мишената. Прекрасна тарифа, разбира се, помисли си Енгелман и се усмихна. Колкото повече научаваше за обекта си, толкова повече му се възхищаваше.

— А ти откъде беше сигурен, че не те мами? Че не те работи, така да се каже?

— Не бях. Но той ми обясни, че не е нужно да взема решението веднага. Каза, че можело да преспя, преди да дам отговор… като че ли можеш да спиш, ако знаеш, че има цена за главата ти. Наех детективска фирма, за да провери някои неща. Изглежда, информацията му беше точна.

— Колко време преди удара дойде при теб?

— Три дни.

— Остави ли име?

Моралес поклати глава. Дори и в тъмното Енгелман разбра и каза:

— Не би имало значение дори и да беше оставил. В сградата ти има видеонаблюдение, нали?

— Има — отговори Моралес. — Само че в деня, в който онзи се появи, стана нещо със софтуера и цялата система се повреди. Нямаме никакви записи от този ден.

— Естествено. Можеш ли да го опишеш?

Моралес се замисли.

— Нищо особено всъщност. Нито много висок, нито много нисък. Към един и осемдесет, малко по-малко. Кестенява коса, къса. Мускулест, но слаб.

— Раса?

— Бял.

— Ами статусът му?

— Не разбирам — каза Моралес.

— Как се държеше? Как ти се стори? Богат или беден? Средна класа или работническа класа? Образован или необразован?

— Ами… не знам. Стори ми се умен, мисля, обаче не и богат. Ако го срещнеш, ще решиш, че си изкарва прехраната с физически труд.

Енгелман се замисли за момент над описанието.

— Би ли казал, че приличаше на военен?

Моралес се замисли, после каза:

— Да. Мисля, че да.

— Отлично. Е, господин Моралес, въпреки лошото начало ти ми оказа ценна помощ. Ще бъда верен на думата си и ще те оставя на спокойствие през остатъка от нощта.

— Благодаря — изломоти Моралес трескаво, доволен, че ще види как слънцето огрява сградата му поне още веднъж. — Благодаря.

— Няма за какво — отвърна Енгелман. — Освен това не се съмнявам, че Корпорацията ще изпрати някой друг да ти види сметката, след като вниманието, предизвикано от последния им опит, се разсее. Приятни сънища, господин Моралес, докато още можеш да спиш. На твое място бих наел по-добра охрана.