Крис Холм - Порода убиец

Разпечатките, които Хендрикс гледаше сега, бяха резултати от конни надбягвания в Нортвил Даун — не много известна писта за конни състезания на половин час източно от Детройт. Големият победител за деня беше кобила на име Жалбата на Макгърн.

Само че нямаше такъв кон. И ако човек опиташе да види някаква логика в резултатите, щеше да се убеди, че е невъзможно. Защото не бяха резултати.

Беше шифър.

Организациите от Корпорацията си разменяха послания по този начин от години. Държаха няколко сайта конни надбягвания и можеха да пускат фалшиви резултати помежду си, без да будят някакви съмнения. Използваха фалшиви имена на коне, които сочеха същността на посланието — Кафявата красавица означаваше хероин например, Пищната дама означаваше проститутки и така нататък — съответните подробности бяха в числата, които следваха.

Жалбата на Макгърн означаваше, че се готви удар. Някаква вътрешна шега, предполагаше Хендрикс. Макгърн беше главният наемен убиец на Ал Капоне, човекът, отговорен за клането в Деня на Свети Валентин 1 1 Така е наречен разстрелът на шестима души, ирландски мафиоти, от бандата на Ал Капоне в Чикаго, през 1929 г., по време на Сухия режим — една от стъпките, чрез които Ал Капоне налага контрол над престъпния свят. — Б. пр. . Самият той бил застрелян няколко години след това, докато играел боулинг. Ако видиш Жалбата на Макгърн, знаеш, че цифрите след това са шифър с името на жертвата, а ако имаш късмет, и адреса й. Равните шансове за загуба и победа означаваха, че човекът с това име няма да се задържи още дълго на този свят.

Ето как работеше системата. Например кон с номер трийсет и осем стига до финала шести. Това означава шестата буква от трийсет и осма страница. При достатъчно голяма таблица с числа можеш да предадеш почти всякакво послание. Като име и адрес. Като „избери подходящ момент“ или „да изглежда като злополука“. И понеже почти всяка буква от азбуката се среща на десетки места във всяка книга, никоя от дешифриращите програми, разчитащи на повторенията, не може да се справи с такъв шифър. Ако не знаеш точно за коя книга става дума — включително и изданието, — няма начин да разбиеш шифъра. Никакъв. Поне това му повтаряше Лестър, след като разбра какъв е шифърът.

„Ако не ми кажеш коя е шибаната книга, Майки — каза той на Хендрикс, — няма начин да пробием това нещо“.

Така че Хендрикс намери книгата.

Наистина, отне му две години — и ако обектът му не се бе изпуснал, можеше никога да не я намери. Въпросният обект беше самостоятелен играч, който се занимаваше с мокри поръчки като страничен доход. Хендрикс го хвана жив и след два часа умоляване — и достатъчно натриев амитал, за да пропее цял следствен арест — онзи му каза каквото искаше да знае, в замяна срещу бърза смърт.

Оказа се, че е първото издание на „Кръстникът“, от 1969 година.

Никой не бива да твърди, че мафията няма чувство за хумор.

След няколко минути взиране в разпечатките на Лестър Хендрикс се отказа.

— Знаеш, че не ме бива за такива неща. Ще ми обясниш ли какво точно гледам?

— Първата разпечатка е поредица съобщения от чикагската група. Изглежда, искат тихомълком да премахнат някой от техните — племенник на капо. Държи нощен клуб, който групата използва за фасада, за да продава дроги. Говори се обаче, че не е точен. Обича да обезобразява жени. Опасяват се, че страничната му дейност може да ги изложи на риск, и им е писнало да разчистват труповете след него.

— Пасувам — каза Хендрикс. Не беше фен на организираната престъпност, но не можеше да отрече едно — мафиотите от старата школа изпитваха дълбоко презрение към неорганизираната престъпност на тяхна територия, дори и ако е дело на някой от техните. Всеки, който насилва жени, е гнусен човешки боклук, а от гледна точка на Хендрикс, нямаше смисъл да спасява човек, който не си струва да бъде спасен. Ако в Чикаго искаха да се отърват от боклука си, по-добре да си го направят сами, без много шум.

— Да. По-добре да го няма, бих казал.

Хендрикс отхапа от сандвича си — идеално препечен хрупкав хляб, сочна и вкусна пастърма — и отпи глътка бира.

— Какво друго откри?

— Мафията в Лос Анджелис търси изпълнител на удар по член на банда от Лонг Бийч. Още никой не е приел контракта, така че подробностите не са много ясни.

Хендрикс се замисли за момент.

— Целта има ли име?

— Да, но не много повече. Ървинг Франклин. Получава си пощата на адреса на баба си. Изглежда, не си пада по постоянните местожителства.