- Какъв е той?
- Нюансът, който отличава нейния случай от други случаи на душевно разстройство, е злото.
- Злото - повтори Амая.
- Католическата църква от векове изследва корените на злото. Напоследък психиатрията постигна големи успехи в областта на поведенческите разстройства, но има група заболявания, при които почти не е отбелязан напредък още от Средновековието, откогато датират първите сведения. За вас не е новост, че съществуват лоши хора; не луди, нито умствено разстроени, а просто жестоки, безмилостни индивиди, които с наслада причиняват болка на своите ближни. Злото влияе на такива хора и на поведението им и при тях психическите заболявания не са само заболявания като при другите, а идеална хранителна среда за злото. При подобни субекти именно злото е причина за психическото заболяване, а не обратно.
Амая го бе слушала внимателно и тръсна глава, сякаш за да се отърси от някакъв сън. Доктор Сарасола обличаше в думи една доктрина, в която тя открай време вярваше, без да смее да я назове, без да смее да й даде името, което той без притеснения използваше. Още в невръстна възраст бе разбрала, че нещо в главата на Росарио не е съвсем наред, така както знаеше, че майка й умее да го контролира достатъчно, за да се държи на разстояние от ничията земя, която ги разделяше и която прекосяваше само нощем, когато се наведеше над леглото й с толкова помрачен ум, че да я заплашва, че ще я изяде, толкова зла, че да се наслаждава на ужаса й, толкова разумна, че да го прави, когато никой не я виждаше.
- Не мога да се съглася с вас - излъга тя с намерението да види докъде ще стигне отец Сарасола. - Знам, че човекът е способен на какво ли не, истина е, че някои хора вършат потресаващи неща, но злото... Може би става дума за възпитание, липса на обич, психическо заболяване, наркотици или лоша компания... но отказвам да повярвам, че злото може да влияе на хората отвън. Вероятно говорите за свободата на волята, нали? Такава е човешката природа, иначе как бихте обяснили добротата?
- Вярно е, че всеки сам решава, че е свободен, но има една граница, някакъв предел, миг, в който човек прави крачка напред и се поддава на чистото зло. Нямам предвид този, който
извършва насилие в изблик на ярост. Щом се успокои и осъзнае какво е извършил, същият човек обезумява от мъка и разкаяние; аз говоря за анормални поведения, за хора, които извършват отвратително деяние, като мъжа, който се прибира вкъщи призори и разбива с чук черепа на своята съпруга, на две близначета на две годинки и на тримесечното си бебе, както си спят. Или за жената, обесила четирите си деца с кабела на зарядното за мобилния си телефон. Убила ги едно по едно и това й отнело повече от час... Е, да, била дрогирана, но аз познавам хиляди наркомани, които пребиват майка си за пари, а после умират от мъка, че са й посегнали, но никога не са вършили, нито ще извършат подобно ужасяващо деяние. Няма да отричам, че при определени обстоятелства или ситуации употребата на наркотици действа като вълната, която чупи шлюза, но какво влиза през прохода е друга тема, както и това, което човек пуска да влезе през него. Не е нужно да говоря още много, вие вече знаете всичко това.
Амая го погледна смутено, усещайки се като прочетена книга, както се бе чувствала само пред Дюпри, който по случайност също знаеше доста неща за злото, за анормалното поведение и за това, което не е толкова очевидно.
- Злото съществува и се шири по света, вие умеете да го различавате така както и аз. Вярно е, че обществото, общо взето, не е много наясно по въпроса, а не е наясно, защото се е отдалечило от Божия път и от църквата.
Амая го погледна тъжно.
- Не ме гледайте така. Преди век всеки човек, бил той мъж, или жена, знаел кои са седемте смъртни гряха, както знаел „Отче наш“. Особеността на тези грехове е, че осъждат грешника, разбивайки душата и тялото му. Похотливост, чревоугодничество, скъперничество, леност, гняв, завистничество и горделивост, седем гряха, които все още са в сила по света, както преди век, макар че днес трудно бихте срещнали на улицата двама души, които биха могли да ги разпознаят. Аз съм психиатър, но трябва да кажа, че модерната психиатрия, Фройд със своята психоанализа и всички останали дивотии хвърли обществото в смут, в заблуда, внуши му, че всички злини се коренят в липсата на майчина обич в детството, като че ли това би оправдало всичко. И като последица от тази неспособност за различаване на злото на всяко отклонение се лепва етикетът „лудост“: „Трябва да е луд, за да направи такова нещо...“, милион пъти съм чувал как обществото се прави на авторитет по психиатрия и издава своята оневиняваща диагноза. Ала злото съществува, то е тук и вие също като мен знаете, че майка ви не е само душевноболна.
Читать дальше