Долорес Редондо - Зовът на костите

Берасатеги я погледна разстроено.

- Йоана - промълви той, клатейки невярващо глава.

От два дни не валеше, слънцето бе излязло от облаците и вече всичко изглеждаше по-блестящо и реално.

Рано сутринта бе отишла в Института по съдебна медицина на Навара. Настоя да влезе сама, макар че Джеймс и сестрите й чакаха в колата.

Сан Мартин тръгна насреща й и когато застана пред нея, я прегърна бързо и я попита.

- Как сте?

- Добре - отвърна тя спокойно, след като с облекчение се освободи от обятията му.

Лекарят я придружи до официалния си кабинет, претъпкан с бронзови скулптури, които никога не използваше, защото предпочиташе претрупаната маса в долното помещение.

- Формалности, госпожо инспектор - каза той, връчвайки й цял куп документи. -Подпишете ги и ще ви предам останките.

Тя се подписа с бързи драскулки и почти избяга от любезното внимание на Сан Мартин.

С това бе приключила лесната част. Сега, с топлото слънце зад гърба и зеещия гроб пред краката й, почти съжаляваше, че не вали. Слънцето не би трябвало да грее при погребения, прави ги по-живи, по-блестящи и по-непоносими; топлите му лъчи само подчертават ужаса с цялата жестокост на отворена рана.

Амая коленичи на още мократа от поройните дъждове земя и усети прекрасния й минерален аромат. Пусна внимателно малките костици в ямата и ги зари, заглаждайки земята с пръсти. После се обърна да погледне сестрите си, Джеймс с Ибай на ръце и несломимата Енграси, която кокетно бе нахлупила шапка върху превръзката, покриваща половината й глава.

Речник

Кагот: едно от най-древните имена, с които били наричани аготите и от което навярно произлиза думата „агот“

Ингума: дух, обикновено злосторник по природа, който краде дъха на хората, докато спят, увисвайки върху гърдите им и впивайки своята паст в устните и ноздрите на спящия.

Кайшо: здравей, здрасти.

Майтия: скъпи, миличък.

Трикито: дете.

Сорионак, айта: честито, тате.

Благодарности

Благодаря за съдействието на всички, които поставиха отново таланта и познанията си в моя услуга, за да превърна тази измислена история в осезаемата действителност, която сега държим в ръцете си. Поемам изцяло отговорност за многото грешки или пропуски, които със сигурност съм допуснала.

Благодаря на доктор Лео Сегин от университета „Сан Луис“.

На Палома Гомес Бореро.

На Окръжната полиция на Навара и най-вече на поделението в Елисондо - АУРЕРА. Милескер.

На Марио Сунсарен Ангос, главен комисар от Окръжната полиция в Памплона.

На капитана от звеното експерти криминолози при жандармерията в Памплона.

На Хуан Мари Ондикол и Беатрис Руис де Ларинага от Елисондо, предложили туристическите турове по местата, където се развиват събитията от трилогията за Бастан.

На отряда пожарникари от Оронос-Мугайри в лицето на Хулиан Балданта.

На състезателя по пелота Оскар Ласа, Ласа Ш, защото понякога от един разговор изскачат много неща.

На Исабел Медина, за приказната история на Бастан, която ми разказа.

На Мари, в името на справедливостта.