Долорес Редондо - Зовът на костите

- Но нали щеше да е момиче, Флора ми го каза - запротестира Росарио объркано. -Трябваше да е малка мръсница, трябваше да е Жертвоприношението.

Берасатеги погледна детето с отегчение и загубил всякакъв интерес, отстъпи назад към стената.

- Като сестра ми...

Росарио изглеждаше изненадана за миг, преди да отговори.

- И като теб... Или си мислиш, че съм приключила с теб?

Плачът на Ибай се бе усилил двойно и кънтеше оглушително в пещерата, пробивайки тъпанчетата като подострена стрела. Росарио го погледна за последен път и пристъпи към Амая.

- Стой мирна - заповяда й тя, без да я изпуска от мушка. - Не мърдай.

Майка й обаче продължаваше да върви към нея, докато Амая на свой ред се завърташе, сякаш двете изпълняваха странен танц от разстояние, който водеше Амая към вътрешността на пещерата, все по-близо до мястото, където лежеше Ибай. Разстоянието помежду им оставаше непроменено, както при два магнита с еднакъв заряд, отблъскваше ги и не им позволяваше да се приближат повече една до друга. Както я държеше на прицел, Амая дебнеше и Берасатеги, който изглеждаше почти развеселен; в това време старицата стигна до входа на пещерата и изчезна. Тогава Амая се обърна към него, а той й се усмихна чаровно, вдигна ръце и направи стъпка към входа на пещерата.

- Не се самозалъгвай - каза тя много спокойно. - За теб ръката ми няма да трепне, още една крачка и си мъртъв.

Той спря с жест на примирение.

- До стената - нареди му тя.

Приближи се към него, без да сваля оръжието, и му подхвърли белезниците.

- Закопчай се.

Той се подчини все така усмихнат, после вдигна двете си ръце, за да покаже, че вече е готов.

- На пода, на колене.

Берасатеги изпълни новата заповед с гримаса, наподобяваща неохота, сякаш, вместо да го арестува, бе поискала от него нещо по-приятно.

Тогава Амая отиде до Ибай и го вдигна от земята, поваляйки няколко свещи, които паднаха, без да угаснат. Тя притисна детето към гърдите си, загърна го с дрехата си, като го целуваше и оглеждаше дали всичко му е наред.

- Госпожо инспектор - обади се Йонан отвън.

- Насам, Йонан - извика тя с облекчение, че чува гласа му. - Насам.

И през ум не й мина да тръгне да я преследва в бурята. Нямаше да остави ранения Йонан да пази задържания, нямаше да остави, разбира се, и Ибай. Провери телефона си и погледна към младши инспектора.

- Нямам покритие.

Той кимна с разбиране.

- На склона обаче имаше, поне това успях да направя. Вече идват.

Амая въздъхна облекчено.

Операцията по издирването бе приведена в действие незабавно с участието и на окръжната полиция, и на жандармерията. Докарано бе дори поделение с кучета от Сарагоса. След двайсет и четири часово търсене и когато неколцина доброволци откриха пухенката с качулка на Росарио, закачена за клоните на едно дърво почти два километра надолу по реката, Маркина огледа за няколко секунди състоянието на дрехата, по която имаше следи от безброй удари и драскотини, и нареди на командващите да прекратят операцията.

- При тази буйна вода, ако е паднала тук вчера, със сигурност вече е в морето. Ще пратим съобщение до всички селища и до патрулите по крайбрежието, но вчера видях как реката влачеше дънери, далеч по-дебели от човешко тяло, а водата ги подхвърляше като клечки за зъби - каза доброволецът от Гражданска защита.

Амая се прибра вкъщи, но без Енграси това беше просто къща и докато гледаше заспалия си син, се сгуши в Джеймс.

- Каквото и да говорят, аз знам, че Росарио не е мъртва.

Джеймс я притисна, без да й възразява, само попита:

- Защо мислиш така?

- Защото още чувствам заплахата й като въже, което ни свързва, убедена съм, че е някъде навън и че още не е приключила.

- Тя е стара и болна. Наистина ли вярваш, че се е измъкнала от гората и е намерила къде да се скрие?

- Убедена съм, че моят хищник дебне отнякъде, Джеймс. Йонан смята, че може да е съблякла пухенката, докато е бягала.

- Забрави това, Амая, моля те - и я прегърна още по-силно.

Влезе в стаята за разпити заедно с Ириарте. Като я видя, Берасатеги се усмихна. Беше виждала често по телевизията адвоката, който седеше до него. Той не стана, когато двамата с Ириарте влязоха, и внимателно опъна жилетката на скъпия си костюм, преди да заговори. Амая се питаше колко ли взима на час.

- Инспектор Саласар, моят клиент иска да ви благодари за всичко, което сте направили, за да го спасите. Без вас нещата е можело да се развият по съвсем друг начин.