Долорес Редондо - Зовът на костите

Амая погледна към Ириарте и ако не беше толкова тъжна, щеше да й е почти забавно.

- Тази стратегия ли смятате да използвате? - запита Ириарте. - Ще се опитате да ни убедите, че той е чисто и просто жертва на обстоятелствата.

- Това не е стратегия - отвърна адвокатът. - Моят клиент е действал под заплахата на опасна душевноболна жена. Надявам се да ме извините - добави той, обръщайки се към Амая.

- Посещавал е Росарио в „Санта Мария де лас Ниевес“ с фалшиви документи, представяйки се за неин роднина - продължи Ириарте и сложи пред адвоката снимките от охранителните камери на клиниката.

- Да - съгласи се нахаканият адвокат. - Моят клиент може да бъде обвинен в прекалено голямо професионално усърдие. Случаят на Росарио силно го е привличал; сприятелил се с нея преди години, когато се запознали в друга болница, и много я е обичал. Позволени били само посещенията на близки роднини, затова клиентът ми се е представял за такъв без никакъв зъл умисъл.

- Използвал е фалшиви документи.

- Да, той не го отрича - каза помирително адвокатът, - убеден съм, че съдията ще забележи липсата на зъл умисъл. Най-много шест месеца.

- Не бързайте със сметките, господин адвокат, още не съм приключил - отбеляза Ириарте. - Връчил й е оръжие, което е внесъл в клиниката. - Адвокатът започна да клати глава в знак на отрицание. - Старинен скаплел, който е взел от сградата, където се криеше Антонио Гаридо.

Усмивката на Берасатеги претърпя леко късо съединение, преди отново да цъфне на лицето му.

- Не можете да го докажете.

- Искате да ме убедите, че тя го е принудила?

- Вие сте видели какво е причинила на санитаря, на доктор Франц и на клетата ви леля... -добави адвокатът, гледайки Амая.

- Антонио Гаридо е жив - намеси се тя за пръв път, пронизвайки доктора с очи.

Берасатеги се усмихна и също се обърна към нея.

- Е, това е временно явление - отвърна той, без да отделя поглед от нея. - Знаете какъв е животът, единственото, което знаем със сигурност, е, че ще умрем.

- Ще го накарате да се самоубие?

Берасатеги се усмихна търпеливо, сякаш отговорът бе повече от очевиден.

- Аз няма нищо да правя, той сам ще го направи; това е един много объркан човек, лекувах го известно време, потенциален самоубиец.

- Да, също като Киралте, Медина, Фернандес и Дуран. Всичките ваши пациенти, всичките мъртви. Всичките са убили жени от близкото си обкръжение, които били родени в Бастан, всичките са подписали престъпленията по един и същ начин - добави Амая, сочейки снимките, на които се виждаха стените на килиите - и от всички местопрестъпления някой си е отнесъл трофей, отрязан със старинен трион за ампутация, взет от Оспиталенеа, сградата, в която се криеше вашият покорен слуга Антонио Гаридо.

- Е, процентът на самоубийства сред такива агресивни индивиди е много висок и понеже съм невинен, съм сигурен, че имам алиби за всеки от въпросните случаи.

Ириарте отвори нова папка, извади от нея шест снимки и ги постави пред адвоката и неговия клиент.

- Всички крайници, ампутирани при тези убийства, бяха открити в „Ари Саар“ преди година, по някои от тях имаше следи от човешки зъби. Не знам дали сте в течение на новостите в съдебната одонтология, но с един отпечатък от устата ви лесно ще установим връзката.

- Ще ви разочаровам още веднъж, съжалявам. Като дете претърпях автомобилна катастрофа с тежка фрактура на челюстта и загуба на няколко зъба. Това са импланти - каза той и се усмихна прекалено широко, за да покаже цялото си чене, - импланти като хиляди други, достатъчно много, за да предизвикат основателни съмнения у всеки съдия.

Адвокатът му потвърди с глава поривисто.

- Да се върнем на вашия слуга.

- Да се върнем - съгласи се самонадеяно Берасатеги за изумление на своя адвокат.

- Гаридо призна, че е извършил поредицата от осквернявания на църквата в Арискун.

- Не знам какво общо има това с... - възрази адвокатът.

- При тези осквернявания бе повредено църковно имущество, но освен това бяха използвани човешки останки, взети от семейно гробище.

Усмивката на Берасатеги беше така сияйна, че за миг успя да привлече вниманието на всички, дори на все по-объркания адвокат, но очите му бяха насочени само към Амая.

- Хареса ли ви това, госпожо инспектор?

Всички замълчаха, наблюдавайки усмивката на психиатъра и безучастното лице на испекторката, което изглеждаше измито от всякакво изражение.

- Начало и несъответствие - каза неочаквано тя.

Доктор Берасатеги се извърна леко към нея и й посвети цялото си внимание.