Робърт Галбрейт - Зовът на кукувицата

Robert Galbraith

The Cuckoo’s Calling

First published in Great Britain in 2013 by Sphere

Copyright © 2013 Robert Galbraith Limited

The moral right of the author has been asserted.

All characters and events in this publication, other than those clearly in the public domain, are fictitious and any resemblance to real persons, living or dead, is purely coincidental.

All rights reserved.

No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted, in any form or by any means, without the prior permission in writing of the publisher, nor be otherwise circulated in any form of binding or cover other than that in which it is published and without a similar condition including this condition being imposed on the subsequent purchaser.

Figure © Arcangel Images

Railing © Trevillion Images

Street scene & design by LBBG – Sian Wilson

© Надя Баева, превод

ИК „Колибри“, 2014

ISBN 978-619-150-308-7

Анотация

Когато супермодел с купища проблеми пада от заснежения балкон на своя апартамент в Мейфеър, богаташкия център на Лондон, всички решават, че става дума за самоубийство. Само брат ѝ не е убеден в това и се обръща към частния детектив Корморан Страйк с молба да разследва случая.

Страйк е ветеран от войната, травмиран както физически, така и психически, а животът му в момента е пълен безпорядък. Това разследване му хвърля спасителен финансов пояс, но цената, която плаща в личен план, е твърде висока: колкото повече дълбае в сложния свят на младия модел, толкова повече се сгъстяват тъмните краски около него и ужасни опасности го дебнат отвсякъде...

„Зовът на кукувицата“ е забележителен роман – завладяваща, елегантна криминална история, която ни потапя в атмосферата на Лондон – от притихналите улици на Мейфеър до съмнителните кръчми в йист Енд и оживлението в Сохо. Това е първият криминален роман на Дж.К. Роулинг, пишеща под псевдонима Робърт Галбрейт, възхваляван от критика и публика и въвеждащ Корморан Страйк като главен герой на очаквана поредица.

„Духовито четиво с изненадващи обрати... „Зовът на кукувицата“ е майсторски изпипан криминален роман.“

КЛИВЛЪНД ПЛЕЙН ДИЛЪР / CLEVELAND PLAIN DEALER

„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи.“

НЮ ЙОРК ТАЙМС / NEW YORK TIMES

„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“

ПИТЪР ДЖЕЙМС / PETER JAMES

На реалния Дийби –

с голяма благодарност

Защо на тоя свят дойде сред преспи бели,

а не когато будят ни кукувичи трели,

или когато гроздът сок налива

и кръг прощален ятото извива,

и птиците, поели пак на път,

за лятото скърбят.

Защо умря, дете, сред агънца заблели,

а не когато капят вън ябълки презрели

и зъзнат пак щурците из полята,

в стърнищата с посърнала позлата,

и вятърът сиротен с рог тръби

и пак за тях скърби.

Кристина Г. Росети

Пролог

Is demum miser est, cuius nobilitas miserias nobilitat.

Жалък е онзи, чиято знатност прославя ни­зостите му.

Луций Акций, Телеф

Шумът на улицата звучеше като бръмчене на мухи. Фотографи се бяха струпали зад огражденията, охранявани от полицаи; дългоносите им камери бяха в готовност, дъхът им се виеше в струйки пара. Сняг се сипеше непрестанно по шапките и раменете им; пръсти в ръкавици забърсваха обективите. От време на време се чуваше избухването на безразборно щракане, когато наблюдаващите решаваха да запълнят времето си със снимане на бялата брезентова палатка насред пътя, на входа към високата жилищна сграда с червена тухлена фасада зад нея и на балкона на последния етаж, откъдето бе паднало тялото.

Зад скупчените папараци бяха паркирани бели микробуси с огромни сателитни чинии на покривите, бъбреха журналисти – някои на чужди езици, – кръжаха тонтехници със слушалки на главите. В паузите между записите репортерите потропваха с крака и топлеха ръце с чаши горещо кафе, донесени от претъпканото бистро наблизо. За да си уплътнят чакането, оператори с вълнени шапки на главите снимаха гърбовете на фотографите, балкона, палатката, скриваща трупа, после сменяха позицията си за по-широк план, за да обхванат хаоса, експлодирал в иначе тихата заснежена улица в Мейфеър с редиците лъскави черни врати в средата на входните веранди от бял камък, заобиколени с храсти, подрязани в причудливи форми. Входът към номер осем­найсет беше ограден с полицейска лента. Вътре във фоайето се мяркаха полицейски служители, някои от тях експерти по снемане на улики в бели дрехи.