Долорес Редондо - Зовът на костите

Флора като че ли остана доволна, опъна сакото си, усмихна се леко и погледна директора. Амая разбра, че се готви за нападение.

- Доктор Франц, подгответе всичко за преместването на майка ми. При тези обстоятелства тя няма да остане тук и минута повече от необходимото! И бъдете сигурен, че когато разследването приключи, ще ви потърся отговорност, ще ви дам под съд, вас и „Санта Мария де лас Ниевес“

Директорът поруменя.

- Моля ви, не бива... - запелтечи той... - Ще бъде грешка да я премествате сега, може сериозно да се разстрои.

- Нима? Повече, отколкото ако стои със седмици без лекарства, така ли? Повече, отколкото ако я посещават непознати, които тикат оръжия в ръката й? Не ми се вярва, докторе.

- Много съжалявам за случилото се, но трябва да разберете, че сме били измамени. Ние вярвахме, че е ваш брат; полицията ви каза, документите му са били фалшиви. Майка ви поиска посещението и изглеждаше щастлива, когато той идваше. Как можехме да предположим?

- Искате да кажете, че се ръководите от желанията на жена с разстроен ум? - отвърна

Флора. - А какво ще кажете за това, че не си е взимала лекарствата?

- Нямам обяснение - призна лекарят. - От медицинска гледна точка е невъзможно да се владее... освен ако... - Директорът като че ли се замисли за нещо, което отхвърли като смешно, и отново поде молбите. - Не я местете, за бога, ще нанесете голяма вреда на „Санта Мария де лас Ниевес“ - казай той леко разтреперан.

На Амая й домъчня за този уплашен до краен предел човек, изтървал напълно положението от ръцете си: изглеждаше така, сякаш всеки момент ще получи инсулт. Тя погледна сестрите си и се обърна към другите.

- Бихте ли ни оставили сами за момент?

- Разбира се - отвърнаха доктор Франц и Айеги и се запътиха към коридора.

- Само близките - каза Амая и се обърна към свещеника, който не бе помръднал от мястото си до прозореца.

Когато всички излязоха, Амая седна до сестрите си.

- Аз съм съгласна да я преместим, Флора.

Сестра й като че ли се изненада, изглежда, бе очаквала Амая да й се противопостави.

- Но преди това искам да ми обясниш откъде накъде, макар че вече подозирам, и какво търси отец Сарасола тук.

- Разбира се - съгласи се Флора. - Той се свърза с мен преди около три месеца. Отец Сарасола е лекар и авторитет в психиатрията, един от най-добрите в света, доколкото ми е известно. Каза ми, че е наясно със състоянието на мама, защото нейният случай се изнасял като пример на много конгреси по психиатрия; че много се интересувал от развитието на болестта й и че имал някои новаторски идеи за нейното лечение. Предложи ми да я преместим в неговата клиника на „Опус Деи“, в Памплона, където ще се грижат за нея безплатно. Излишно е да казвам, че това е изключително скъпа клиника, но не това беше решаващото, което ме убеди. Стори ми се интересно и може би дори шанс за ама използването на нови техники, нови постижения, но тя изглеждаше толкова щастлива тук, а за мен това е най-важното или поне беше досега, когато сигурността й излиза на преден план. След като всеки може да влезе тук и дори лекарствата не си е взимала, какво повече да говорим.

Рос кимна.

- Съгласна съм, да не говорим, че едва не е убила горкия човек...

- Да, така е - съгласи се Флора.

Амая се изправи.

- Добре, но преди да приемем, искам да поговоря с отец Сарасола.

Тя успя да накара доктор Франц да им предостави кабинет, в който да разговорят. Отец Сарасола като че ли въобще не се изненада на молбата й, дори се изказа по въпроса, докато тя затваряше вратата.

- Инспектор Саласар, знаех, че с вас нещата няма да са толкова прости, колкото със сестрите ви, и очаквах с нетърпение този миг.

- Защо? - заинтересува се Амая.

- Защото на вас обясненията не са ви достатъчни, вие държите на истината.

- Тогава не ме разочаровайте и ми я кажете. Защо искате да вземете майка ми?

- Бих могъл да ви говоря с часове за клиничния интерес към нейния случай, но това не е цялата истина. Мисля, че трябва да я изведем оттук, за да я отдалечим от злото, което е дошло за нея.

Амая зяпна удивено и леко се усмихна.

- Виждам, че държите на думата си.

- Мисля, че спешно трябва да я отклоним от пътя й, да я държим изолирана, да й попречим да изпълни задачата си.

Амая не успяваше да превъзмогне изненадата.

- Отдавна се интересуваме от случая на майка ви, много особено поведение, което се наблюдава в точно определени случаи, типа случаи, които ни привличат заради специфичния си нюанс, а в случая на майка ви го има.