Долорес Редондо - Зовът на костите

- Мисля, че при тези обстоятелства лекарската тайна не важи, но все едно, аз вече знам -каза Айеги с усмивка. - Едни бели капсули, други жълти и червени, както и малки сини и розови хапчета като тези, нали? - обяви той и разтвори дланта си, за да ги покаже на

доктора, който ги погледна смаяно.

- Как? Откъде?

- Претърсваме стаята за други оръжия, в случай че има такива, и открихме, че една от кухите тръби на краката на леглото е била пипана и пластмасовата тапа накрая лесно се сваля. Вътре беше пълно с такива хапчета.

- Не може да бъде! - извика директорът. - Росарио е тежко болна. Ако не я бяхме лекували, състоянието й нямаше да се подобри почти до нормалните равнища, каквито наблюдавахме през последните месеци - заяви той, поглеждайки към Флора и към Рос, сякаш се надяваше на повече разбиране от тях. - Лечението й е надлежно документирано. Нашето лечебно заведение се отличава с модерните си грижи за пациентите и с постоянното наблюдение за подобряване или влошаване на състоянието им, за промени в поведението. И най-малката промяна се подлага на оценка и с комисия от деветима експерти решаваме всяка смяна на подхода, всяка смяна на терапията. Едно спиране на лекарствата би се отразило много зле и не би останало незабелязано. Росарио беше видимо спокойна, усмихната, готова да съдейства; вече ви казах, че апетитът й се повиши, понапълня, спеше много добре. Не е възможно - продължи той, подчертавайки думите - пациент с нейната патология да стигне до подобно подобрение без медикаментозно лечение или ако по някаква причина лечението е било прекъснато. Ето моят колега - каза той и посочи отец Сарасола - може да потвърди, че химическото равновесие при такива терапии е извънредно важно и прекъсването на всички или дори само на част от лекарствата щеше напълно да извади от равновесие пациентката.

- Е, пациентката не ги е взимала от месеци, ако се съди по количествата, намерени в тръбата. Някои са леко обезцветени, може би от слюнката. Сигурно се е преструвала, че ги гълта, а после ги е изплювала - обяви Айеги.

- Това е изключено, казвам ви, нали ви ка...

- Което, от друга страна, обяснява защо е нападнала санитаря - сряза го инспекторът.

- Вие не разбирате. Росарио не може без лекарства, невъзможно е да имитира нормално състояние, точно вчера при нея беше един от лекуващите я лекари. - Той изпухтя, отвори едно чекмедже и извади дебел доклад.

- Настоявам докладите да се предават и на хартия - обясни, - не можем да рискуваме някой компютърен вирус да заличи досиетата на толкова специални пациенти. - Той остави листовете на бюрото. - Не можете да го вземете с вас, но ако желаете, го прегледайте, макар че е вероятно да се окаже доста неясен за неспециалисти... Може би докторът... - продължи той и се отпусна обезсърчен в скъпото си кресло.

Амая се доближи до бюрото и се наведе напред, за да му покаже снимката от мобилния си телефон.

- Наш експерт смята, че използваният предмет е старинен скалпел, вероятно част от колекция. Имате ли такива тук?

Директорът погледна смаяно снимката.

- Не, разбира се, нямаме.

- Не би било невероятно. Явно има лекари, които обичат да ги колекционират, може някой от вашите доктори да има нещо от този род в кабинета си...

- Не, доколкото ми е известно. Съмнявам се, ние сме много стриктни по отношение на правилата за безопасност. Не е позволено да се носи дори химикалка в джоба на престилката. Забранено е всичко, което би могло да послужи като оръжие. Остри и тежки предмети, обувки с връзки, колани, и то не само при пациентите, а и при персонала, включително при лекарите. Имаме медицински инструменти, разбира се, но само в манипулационната на всеки етаж, заключени в охраняван сейф, но те са от най-съвременните, нямат нищо общо с това.

- Тогава е ясно, че щом скалпелът не от вашата клиника, значи е внесен отвън - каза тя, гледайки го с подозрение.

- Невъзможно - заоправдава се той. - Вече видяхте системата ни за сигурност, всеки посетител задължително минава през детектор за метали, а чантите се оставят на входа. Пациентите от синята зона не приемат посещения, а останалите - само позволените. В случая с Росарио единствено братята ви. Посетителите минават през всички проверки за безопасност без изключение и биват информирани, че не могат да дават никакви предмети, храна, книги или каквото и да е, без да уведомят предварително санитарите. Посетителите стоят през цялото време в стаята на пациента, нямат право да излизат в коридорите, нито да общуват с други пациенти, което, от друга страна, би било невъзможно, тъй като болните са изолирани през повечето време, а в часовете за посещения - винаги. Вие не знаете, защото никога не сте идвали при майка си - каза той злорадо. - Но вашите братя могат да потвърдят думите ми.