Долорес Редондо - Зовът на костите

- Ще ви изпратя.

- Не е нужно, колата ми е съвсем близо - обясни тя.

Но той вече бе станал и вървеше към вратата. Амая го последва и докато излизаха, забеляза как я оглеждат жените от групата. Тя наведе глава и забърза след Маркина.

- Къде сте паркирали?

- Ей там, на главната улица - отвърна.

Съдията се усмихна леко, взе палтото от ръцете й и го задържа, за да се облече.

- Щом седна, веднага ще го съблека.

Тогава той го наметна на раменете й и ръцете му като че ли се задържаха там повече от необходимото. Не продума, докато стигнаха до колата. Амая отвори вратата, хвърли вътре палтото и седна.

- Лека нощ, господин съдия, благодаря за всичко, ще ви държа в течение.

Той се наведе към отворената врата и попита:

- Кажете ми, ако не ви се бяха обадили, щяхте ли да приемете?

Тя забави отговора си няколко секунди.

- Не.

- Лека нощ, инспектор Саласар - каза той и бутна вратата.

Амая запали мотора, излезе на шосето и се обърна да погледне. Маркина вече го нямаше, което я изпълни с необяснима празнота.

Психиатричната клиника „Санта Мария де лас Ниевес“ се намираше в отдалечена от града незалесена местност, на възвишение, оборудвано с мерки за безопасност. Те започваха с висок зид в затворнически стил, който декоративните дръвчета, металната решетка на вратата, кабинката на пазача, бариерата за достъп на коли и камерите за наблюдение не успяваха да смекчат. Място, предназначено сякаш за съхранение на голямо съкровище, а зад стените му се криеха само разстроените умове на неговите пациенти.

Патрулната кола пред входа предупреждаваше за присъствието на полиция. Амая свали стъклото достатъчно, за да покаже значката си. Полицаят я поздрави нервно и тя му се усмихна.

- Кой ръководи операцията?

- Инспектор Айеги, госпожо.

Беше извадила късмет. Не познаваше много полицаи от участъка в Естеля, в чиято юрисдикция се намираше клиниката, но с инспектор Айеги се бе засичала преди години; беше добър полицай, малко от старата школа, но честен и коректен.

За пръв път влизаше в „Санта Мария де лас Ниевес“. Съдебната заповед беше пределно ясна - майка й трябваше да постъпи в строго охранявано психиатрично заведение. Флора се бе погрижила за всичко и трябваше да признае, че клиниката бе на равнището, което можеше да се очаква от Флора, и изобщо не се вместваше в представите на Амая за строго охранявано психиатрично заведение; предполагаше, че това е най-доброто, което можеше да се купи с пари. До входа се стигаше през френска градина, а като пристъпи прага, се озова в широк вестибюл, почти като в хотел, с тази разлика, че вместо момиче на регистратурата имаше санитар в бяла униформа. Амая се приближи към плота и тъкмо се канеше да се представи, когато от един страничен коридор се появи почти тичешком униформен полицай.

- Инспектор Саласар?

Тя кимна.

- Елате с мен.

Още с влизането си установи, че инспектор Айеги си е присвоил луксозния кабинет: беше се настанил зад бюрото и говореше по телефона. В дъното някакъв мъж на средна възраст и много унил на вид се подпираше на декоративната стена пред камината - прогоненият директор, предположи Амая. Щом я видя да влиза, той услужливо се приближи към нея и се представи.

- Госпожице Саласар, съжалявам, че трябва да се запознаем при такива обстоятелства -ръката, която й подаде, беше неочаквано силна.

- Инспектор Саласар - поправи го тя вместо поздрав, - от окръжната полиция.

Не пропусна да забележи недоволния поглед, който директорът отправи към инспектор Айеги, нито напрежението, което сякаш пробягна през тялото му.

След размяната на поздрави той отстъпи крачка назад и целият му обяснителен порив като че ли се сведе само до намерение. Гледаше я безмълвно и въртеше ръце една в друга в явен

жест на самоотбрана.

Инспектор Айеги затвори телефона и излезе иззад бюрото.

- Елате с мен, госпожо инспектор - каза той, хвана я приятелски подръка и я поведе по коридора, като не забрави да затвори вратата зад себе си пред облекчения поглед на директора. - Как сте, госпожо инспектор? - поздрави я той. - Този човек е в състояние на шок, предполагам, защото по-често, отколкото бих искал, ми се налага да разговарям с психиатри и винаги оставам с впечатление, че са леко неуравновесени - усмихна се той.

Заведе я до регистратурата и до вратата на асансьора, без да спира да говори.

- Според него всичко е станало към седем и половина вечерта. Пациентката гледала телевизия, след като вечеряла в стаята си, и докато един от санитарите й помагал да си легне, понеже се нуждаела от помощ, измъкнала изпод възглавницата си остър предмет и го пробола в слабините, с което на мига предизвикала силен кръвоизлив. За щастие, санитарите тук са снабдени с паник гривна, подобна на тази, която носят жертвите на домашно насилие, за да предупреждават при нападение. Натиснал бутона и колегите му дотичали след секунди. Оказали му първа помощ. Добре, че психиатрите учат и медицина, та човекът ще отърве кожата, но е много зле.