Долорес Редондо - Зовът на костите

Амая затвори и остана загледана в телефона, сякаш се колебаеше дали да позвъни, или да го запокити далече от себе си.

- По дяволите - изсумтя, докато набираше личния номер на съдия Маркина.

От другия край отвърна мъжественият и възпитан глас на Негова Светлост.

- Добър вечер, госпожо инспектор - поздрави я той.

Чувайки гласа му, Амая изведнъж се смути и с изненада установи, че мисли за устата му, за ясно очертаните му плътни и влажни устни. Прииска й се да затвори телефона като засрамена ученичка.

- Добър вечер - успя все пак да смотолеви.

Съдията мълчеше, но тя чуваше дишането му в другия край на линията и без да иска, си представи колко топъл ще бъде дъхът му върху кожата. Въпреки острия студ се изчерви до корена на косата.

- Господин съдия, разследването по случая, за който ви говорих, се разви в очакваната посока. Сдобих се с ДНК проби на още две жертви и имам нужна да ги сравня с костите, намерени в Бастан, които са в ръцете на жандармерията.

- Вие в Памплона ли сте?

- Да.

- Добре, след половин час в ресторант „Еуропа“

- Господин съдия - възпротиви се тя. - Мисля, че бях много ясна при последната ни среща, когато ви обясних какъв е интересът ми в този случай.

Изглеждаше оскърбен, когато отговори:

- Стана ми пределно ясно, госпожо инспектор. Току-що пристигам от път и ще вечерям в „Еуропа“, по-рано не мога да ви приема. Но ако предпочитате, можете да дойдете в кабинета ми утре след осем сутринта. Обадете се на секретарката ми и тя ще го уреди.

Изведнъж се почувства глупава и превзета.

- Не, не, съжалявам, след половин час ще бъда там.

Затвори телефона, упреквайки се за грубостта си.

„Сигурно ме е взел за глупачка“, помисли, докато влизаше в колата.

Преди да потегли, се обади отново на младши инспектор Ечайде и му разказа новините от пътуването си до Билбао и Бургос и за съвещанието при комисаря. Дължеше го на Йонан все пак.

В бара на „Еуропа“ се влизаше откъм фасадата до ресторанта, непосредствено до входа на едноименния хотел; вече нямаше и следа от следобедния снежец и някои от клиентите разговаряха пред вратата, сложили чашите си с вино върху двете високи маси, изправени като на пост пред входа на заведението.

Видя Маркина още щом прекрачи прага. Седеше сам в края на барплота и нямаше как да не го забележи. Сивият костюм с бяла риза без вратовръзка му придаваше сериозната нотка, опровергавана от прическата - кестенявата му коса падаше на кичури върху челото. Беше кацнал на табуретката спокойно и изискано, като изваден от модно списание.

Няколко шумни приятелки, отдавна загърбили първата младост, час по час поглеждаха към Негова Светлост и си шушукаха одобрително по негов адрес, докато той невъзмутимо прелистваше поомачкания общ вестник. Като я видя да влиза, Маркина леко се усмихна, с което накара поне половината от жените да се обърнат към обекта на неговия интерес и да съсредоточат клетвите си върху нея.

- Искате ли чаша вино? - попита той вместо поздрав, като посочи своята чаша и направи знак на сервитьора.

- Не, май ще изпия една кока-кола - отвърна тя.

- Много е студено за кока-кола. Пийнете чаша вино. Препоръчвам ви това великолепно „Риоха“

- Добре - съгласи се Амая.

Докато сервитьорът наливаше виното, се запита защо проявява слабост, защо винаги приема поканите на Маркина. Той й отстъпи своя стол и приближи към групичката жени, които пиеха прави и с радост му отстъпиха една табуретка. Той я примъкна и седна срещу нея с гръб към жените, които не отделяха очи от него. Маркина я погледа в продължение на пет безкрайни секунди и уплашено сведе поглед.

- Надявам се тук да се чувствате по-удобно, отколкото в ресторанта.

Амая не отговори, но този път тя сведе смутено очи с чувството, че е абсурдно несправедлива.

- Значи сте били в Билбао? - попита той, връщайки се към професионалния тон.

- Както и в Бургос, в малко селце с четиресет жители. Двете жертви са починали преди две и преди две и половина години съответно; и двете са убити от съпрузите си, които след престъплението са се самоубили; и двете са родом от Бастан, макар да са израсли другаде; и в двата случая е имало ампутация на ръката до лакътя, а крайникът не е открит при последвалото претърсване.

Съдията я слушаше внимателно, отпивайки от чашата си на малки глътки. Амая трябваше да положи сериозни усилия, за да се съсредоточи и да не гледа устата му, нито как навлажнява устните си с език.

- ...И в двата случая подписът е идентичен: Тартало, изписан с кръв на стените или в прощално писмо на самоубиеца, една-единствена дума.