Долорес Редондо - Зовът на костите

Амая отново отвори ковчежето и погледна със страх косата.

- Оставил е бележка? - попита, все така загледана в дебелата плитка.

- Да, но пишеше нещо абсурдно, безсмислено. Полицията я прибра, а аз не помня какво пишеше, беше само една дума, нещо подобно на торта.

- Тартало 15.

15 На испански торта е 1аг(а. - Б. пр.

- Точно така, тартало.

Когато напускаше Ентрамбасагуас, валеше обилен сняг и Амая спря за миг до каменните корита, за да програмира джипиеса до Елисондо. Имаше двеста километра пред себе си, така че се съсредоточи върху шофирането под снега, поглеждайки към плика с двете мостри на ДНК: капсулата със слюнка на сестрата на Едурне Сабалета и плитката на Мария Абасоло. Трябваше да установи връзката час по-скоро - успееше ли да покаже, че действително има съвпадение между жертвите и костите, открити в пещерата, щяха да стигнат поне до доказателството, че той съществува. Самата мисъл за толкова силен и манипулативен убиец, който бе в състояние да убеди другиго, пък бил той и насилник, неспособен да контролира достатъчно добре импулсите си, да извърши престъпление в удобен за манипулатора момент, беше невероятна, но не и напълно изключена. Типът убиец подбудител беше приоритетен елемент в проучванията на ФБР през последните години, и то в страна, където за разлика от Испания подбудителите и съучастниците биваха наказвани не по-малко строго от извършителите. Фигурата на подбудителя бе придобила значение, когато се доказа, че този тип убиец е в състояние да въвлича в плановете си всякакъв вид хора, които действаха като негови верни слуги. Най-познат бе случаят на подстрекателство към самоубийство в псевдорелигиозните секти, където изпъкваха ужасяващата власт и способност за влияние върху другите. Телефонът звънна и я извади от размишленията й. Сложи си хендсфрито и отговори на доктор Сан Мартин.

- Добър ден, госпожо инспектор. В удобен момент ли ви хващам?

- Шофирам, но съм със слушалка, спокойно.

- Вече имаме резултатите от анализа на костите от оскверняването в Арискун и исках да ги обсъдя с вас.

- Разбира се, казвайте.

- Не по телефона, по-добре елате в Памплона. Уговорих среща с вашия комисар в седем часа в кабинета му, ще успеете ли да дойдете?

Амая погледна часовника на таблото.

- Може би в седем и половина, пътят е доста заснежен.

- Тогава в седем и половина, аз ще уведомя комисаря.

Амая затвори телефона, помръкнала от перспективата да спира в Памплона. Цял ден беше далеч от вкъщи, а вече се досещаше за какво ще се говори на съвещанието. Всички бяха пощурели по тая дивотия с оскверняването. Кметът, архиепископът, представителят на Ватикана и разбира се, комисарят, който трябваше да изслушва всички, но накрая опираше до нея, а пък тя не знаеше какво да му каже. Следите в селото не бяха довели доникъде, след въвеждане на наблюдението нямаше нови атаки. Извършителите бяха най-вероятно от някоя младежка група псевдосатанисти, обезкуражени напълно от полицейското присъствие; архиепископията можеше спокойно сама да реши въпроса с няколко камери или като наеме частни охранители. Ако чакаха от нея да им осигури престъпник, когото да разпънат на кръст, щяха да останат много разочаровани.

Паркира пред управлението и се протегна - беше се схванала и се усещаше леко замаяна от внимателното шофиране под снега. Качи се на втория етаж и без да се обажда, че е пристигнала, почука на вратата на своя началник.

- Влезте, Саласар. Как сте?

- Добре, благодаря.

Сан Мартин, който вече седеше на единия от двата стола до бюрото, стана и й подаде ръка.

- Сядайте - подкани я комисарят, докато се здрависваха.

Папките със съдебни доклади върху масата издаваха, че вече са започнали обсъждането по темата. Амая прехвърли наум какво ще каже и зачака комисарят да заговори.

- Госпожо инспектор, повиках ви, защото случаят с оскверняванията доби неочакван и изненадващ обрат с резултата от анализа на костите, намерени в църквата на Арискун. Сигурно сте забелязали, че се забавиха повече от обичайното. Това е така, защото, когато доктор Сан Мартин ми съобщи резултатите, го помолих да повтори тестовете и те бяха направени три пъти.

Амая започваше да се обърква. Съвещанието изобщо не бе поело в очакваната от нея посока. Очите й не се отделяха от папките с резултатите, изгаряше от желание да прочете най-сетне какво пише вътре. Вместо това запази самообладание, слушайки и чакайки да види накъде ще тръгне работата.