Долорес Редондо - Зовът на костите

Залата за сигурност на „Санта Мария де лас Ниевес“ не се различаваше по нищо от който и да е затвор в страната. Имаше екрани, наблюдаващи цялата клиника отвътре, коридори, асансьори, всички общи пространства, определени стаи, регистратурите по етажите и кабинетите. Шефът на охраната - петдесетинагодишен мъж, им показа, едва ли не с гордостта на собственик, цялата система.

- Има ли камери в стаите на пациентите? - попита Айеги.

- Не - отговори зад гърба му директорът, - по-малко опасните болни имат право на лично пространство в спалните помещения. На вратите има прозорчета, откъдето се проверява дали са добре; двайсет и четири часов запис се прави само на пациентите от синята зона, но всички те стоят затворени в стаите си, с изключение на часовете за рехабилитация, прегледи и разходка в градината. В случая с Росарио - винаги поединично.

Амая хвърли един поглед към екраните, на които не се забелязваше никакво движение.

- Много е късно - обясни директорът, - повечето спят, останалите са обездвижени по леглата си.

Шефът на охраната им посочи един екран.

- Събрах целия наличен материал, на който се появява посетителят. Не беше трудно, по дневника съм отбелязал точната дата и час, но само за последните четиресет дни. Като изключим записите на пациентите, които се съхраняват за психиатричната оценка, останалите според правилата за безопасност се изтриват автоматично след четиресет дни освен при извънредно събитие, а такова не е имало през дванайсетте години, откакто работя тук, не сме имали инциденти с посетители, нито опити за проникване отвън със сила. При пациентите е друго, както сами разбирате. - И понижи глас, за да не го чуе директорът: - Не можете да си представите какви неща вършат.

Амая кимна с разбиране и по гърба й премина тръпка. О, да, можеше да си представи.

- Ще започнем от най-старите, отпреди около четиресет дни, в случай че видите нещо, преди да се изтрият.

- Отсега ви казвам, че не трябва да изтривате нито един запис, на който се появява въпросното лице - каза Айеги.

Охранителят погледна директора. Той се бе подпрял на стената, сякаш всеки момент ще рухне, и прошепна откъм тъмнината.

- Разбира се.

Айеги отговори набързо на някакво обаждане и като затвори телефона, обясни:

- Потвърдиха ми, че използваната ДНК е фалшива. Не ме учудва, има мафии, които на прилична цена доставят от фалшива ДНК до нова самоличност. Сравнително лесно е.

Директорът примирено въздъхна от мрака в стаята с камерите.

- Дайте да ги видим тези записи.

Камерите очевидно бяха поставени така, че да осигуряват широк поглед към клиниката. Много широки планове, едър фокус и многобройни зони за покриване. Камерите от входовете бяха предназначени да следят никой да не излиза. Беше логично, че никога не бяха имали инциденти отвън: кой би напирал да влезе в заведение с табела „Строго охраняван психиатричен център“? На екрана се появи млад мъж, на не повече от четиресет години, слаб, с джинси и пуловер с висока яка, очила, шапка и малка брадичка, застана пред входа, мина през детектора на главния контролен пост, подаде фалшивите си документи и прекоси заедно със санитаря коридора с трите врати за безопасност до стаята на Росарио. Бяха записани общо три посещения, на всичките беше еднакво облечен, на всичките внимаваше да не вдига глава към камерите, освен при последното, това от тази сутрин, при което на последния контролен пост преди изхода бе свалил шапката си за няколко секунди, преди отново да я нахлупи.

- Като че ли нарочно ни показва лицето си - промърмори Айеги.

- Няма да е от голяма полза - оплака се охранителят, - това е една от камерите на паркинга, монтирана е много високо, защото целта й не е да наблюдава хората, затова се боя, че качеството не е много добро: образът вече е увеличен максимално и не се различава кой знае какво.

- Ние разполагаме с повече средства - каза Айеги, - ще видим какво можем да направим. - После се обърна към директора: - Кажете, ще ми трябва ли съдебна заповед, за да взема това?

- Не, разбира се, че не - отвърна покрусено директорът.

Флора чакаше права в средата на просторния кабинет и щом влязоха, застана пред директора:

- Кажете ми къде се намира майка ми сега?

- О, за това не бива да се тревожите. Росарио е много добре, седирали сме я и в момента спи. Намира се в най-строго охраняваната зона и естествено, не може да приема посетители, докато не я прегледаме отново и не възобновим терапията.