Долорес Редондо - Зовът на костите

Трябваха й резулатите от ДНК тестовете - успееше ли да установи, че костите от пещерата са на онези жени, пътят й щеше да бъде открит. Нещата се бяха подобрили значително, откакто получиха правото да поръчват анализите на Насертик, наварската лаборатория. Това бе ускорило процесите, защото не се налагаше пробите да се пращат за изследване в Сарагоса или Сан Себастиан, но нямаше да се избегне поне петнайсет дни чакане за такъв неспешен анализ. Амая свали ципа на стерилния костюм и извади джиесема си, погледна колко е часът, потърси номера в бележника си, набра и без да откъсва очи от стената, зачака.

- Добър вечер, госпожо инспектор. Още ли сте на работа? - чу се от другата страна женски глас с подчертан руски акцент.

- Май също като вас, нали? - отвърна Амая.

Вярна на своето правило за деловитост, доктор Такченко бързо приключи с празните приказки.

- Нали знаете, че предпочитам да работя нощем. С какво мога да ви бъда полезна, инспекторе?

- Утре ще получа ДНК мостри, извлечени от кост и обработени от жандармерията. Бих искала да ги сравня с други две, едната от слюнка, а другата от коса, с цел установяване на съответствие.

- С колко мостри ще трябва да се сравняват?

- С дванайсет...

- Гледайте да дойдете рано, анализът ще ни отнеме около осем часа: със слюнката ще е по-лесно, но с извличането на ДНК от косата доста ще се позабавим. - И затвори.

Постоя още няколко минути неподвижна в тихата стая, вперила поглед в надписа на стената. Беше изпаднала в нещо като първична безтегловност, в която потъваше, когато съзнанието й се изпразваше от всякаква мисъл; тогава данните и въпросите нахлуваха като буря от идеи. Инстинктът и интуицията поемаха юздите на логиката и й помагаха да направи първата крачка и да прозре какво е искал да каже убиецът. Тартало. Подписът с името на легендарното еднооко чудовище говореше за нечовешка, жестока и канибалска природа, за голяма дързост, след като подреждаше до входа на пещерата си костите, издаващи престъплението му; но този тартало изпитваше потребност да подписва чуждите престъпления, за да посочи кой е истинският извършител. Манипулативното въздействие и властта, която упражняваше над своите слуги, достигаха връхната си точка с подписа; нямаше значение от колко ръце е изписан, защото авторът беше само един. Тя хвана на фокус цветното петно върху стената и го засне, след което прати снимката на Йонан Ечайде. Телефонът звънна само след десет секунди. Да чуе гласът на Йонан в тази обстановка, й донесе облекчение, което я накара да се усмихне.

- Къде се намирате? - попита той, когато тя отговори.

- В клиниката, където беше настанена майка ми. Тази вечер ранила един санитар с нещо подобно на режещо шило, което заподозреният вкарал, представяйки се за неин син. Открихме, че я е посещавал нееднократно през последните месеци.

- Тя добре ли е? Искам да кажа дали не...

- Не, добре е... Йонан, успях да получа съдебна заповед, с която жандармерията ще ни предостави мострите от костите, открити в Ари Саар. Току-що позвъних на доктор Такченко, ще ни приеме утре вечер. Приготви се.

Йонан помълча няколко секунди.

- Шефке, това променя всичко. С въвличането на майката ви случаят се превръща в лична провокация, в предизвикателство към вас самата, каквото рядко е било наблюдавано в историята на криминалистиката. Сега се сещам за Джак Изкормвача, който пишел писма на разследващия детектив, и за двама серийни убийци, като Тед Бънди или Зодиак... които писали до няколко вестника. Този е по-изобретателен, но и по-директен: фактът, че се е сближил толкова с майка ви, ясно говори за самоувереност и дързост. Представя се за ваш брат, сравнява се с вас. Предизвиква ви.

Амая се замисли. Наистина имаше явна провокация. Прехвърли наум поредицата от събития, довели я дотук. Имитатор, изникнал по време на разследването по случая „Басахаун“. Адресираната до нея бележка, която Хасон Медина носеше, когато се самоуби. Интересът на Киралте точно тя, а не някой друг да го разпита до такава степен, че да отлага през цялото време, докато тя беше в отпуск по майчинство, момента, в който щеше да признае къде е тялото на Лусия Агире, и да чака дотогава, за да си пререже гърлото. Начинът, по който Падуа я бе въвел в случая... Процес, дирижиран от мрака с една-единствена цел - да привлече вниманието й. А сега и Росарио. Да се доближи до нея, бе най-голямата му дързост. И все пак нещо не се връзваше.

- Трябва да го обмисля - отговори.