Долорес Редондо - Зовът на костите

- Току-що ми казахте, че е невъзможно една такава болна да имитира нормално състояние

дори при най-желязна воля.

- Да... - промълви Франц и въздъхна, - но аз нямам предвид да имитира здрав разум, а точно обратното, да имитира лудост.

Амая рязко свали предпазния костюм, калцуните и накрая ръкавиците и хвърли всичко вътре в стаята. Грабна чантата си и се отправи към асаньора, заобикаляйки директора.

- Преместването й беше грешка - каза той зад гърба й, - това ще е нанесе голяма вреда на „Санта Мария де лас Ниевес“

Амая влезе в асансьора, а като се обърна, видя лицето на директора, на което сега вече бе изписана само решителност.

- Няма да спра, докато не си обясня какво се е случило тук - успя да чуе тя, преди вратите да се затворат пред носа му.

Когато пристигна в Елисондо, беше пет сутринта, но небето продължаваше да е все така тъмно, сякаш никога нямаше да съмне. Не се виждаха нито луната, нито звездите и Амая си представи плътен слой от черни облаци, които абсорбираха всякакъв остатък от светлина, но пък благодарение на тях нощта не беше толкова мразовита. Колелата на колата й изтракаха по паважа на моста, а ромонът на язовир ,Чокото“ я посрещна с вечната си песен на жива вода. Свали леко прозореца, за да усети влагата от реката, която иначе оставаше невидима и само се загатваше като петно от черна коприна.

Паркира срещу входната арка пред дома на леля си и опипом потърси ключалката. Пътят до Бастан се бе оказал дълъг и населен с пустота, която й пречеше да мисли последователно. Като че ли бяха изминали няколко дни, а не няколко часа, откакто бе излязла от вкъщи, и сега умората и напрежението си казваха своето, а то се изразяваше в ужасна слабост, която нямаше нищо общо със съня. Почувства прилив на сили още щом пристъпи прага и вдъхна аромата на дърва, полирпаста за мебели, цветя и дори сладкия мирис на бисквити и масло, излъчван от Ибай. С мъка се овладя да не изтича нагоре по стълбите, за да го гушне; преди това имаше да свърши нещо. Отправи се към задната част на къщата и влезе в гаража, който Енграси използваше като склад за дърва, помещение за пране и килер. Пъхна се в малката ниша, съблече всичките си дрехи, пъхна ги в торба за боклук, отвори крана на душа, пристъпи под водната струя и затърка кожата си с парчето сапун, което откри там. Когато свърши, се избърса енергично с малка хавлиена кърпа, пъхна и нея в торбата и съвсем гола се върна в антрето, откъдето взе дебелия халат на леля си. Облечена така, отвори външната врата и измина боса по замръзналата земя двайсетте метра до контейнера за смет, където завърза торбата, хвърли я вътре и затвори капака. Когато отново влезе в къщата, Джеймс я чакаше седнал на стълбите.

- Какво правиш? - запита той и се усмихна развеселен, като я видя в тази премяна.

Тя заключи вратата и отговори леко засрамена.

- Отидох да хвърля нещо в боклука.

- Боса си, а навън е два градуса - засмя се той, стана и разтвори ръце с жест, който се бе превърнал в нещо като ритуал помежду им.

Тя се приближи, притисна се към него и го прегърна, вдишвайки топлото ухание на гърдите му. После вдигна глава и Джеймс я целуна.

- О, Джеймс, беше ужасно - прошепна тя с тона на малко момиченце, запазен само за разговорите с него.

- Всичко е зад гърба ти, скъпа, вече си вкъщи, аз ще те пазя.

Амая се прилепи още повече към тялото му.

- Не го очаквах, Джеймс, не мислех, че пак ще се сблъскам някога с това.

- Рос ми разказа, като се върна. Съжалявам, Амая, знам, че е много трудно, особено за теб.

- Джеймс, има още много други неща, те принадлежат към онова, което не мога да казвам, и всичко е...

Той пое лицето й в длани и го повдигна, за да я целуне отново.

- Да идем да си легнем, Амая, ти си изтощена и премръзнала - каза той, прокарвайки ръка по мократа й коса.

Тя се остави да я води като сомнамбул и както си беше гола, се пъхна между хладните чаршафи, залепена за тялото на мъжа си. Мирисът на кожата му, силните му ръце и неизменната усмивка на лошо момче бяха както винаги достатъчни, за да го пожелае страстно. Любиха се безшумно, дълбоко и напрегнато, със сила, която изглеждаше запазена, за да отмъщават на смъртта, да компенсира пагубното й въздействие. Сексът след погребение, сексът след смърт на приятел, сексът, който потвърждава, че си жив независимо от щетите, мощният и високомерен секс на възмездието, който си поставя за цел да заличи гадостите на света и я постига.

Събуди се с усещането, че е спала само няколко минути, но по часовника установи, че е минал почти час - дори не бе разбрала, че заспива. Чу тихото дишане на Джеймс, надигна се и се наведе малко над него, за да види детето. То спеше по гръб, с полуотворена устица и разперило ръчички на кръст, с широко отворени и отпуснати длани. Облече пижамата на Джеймс, останала забравена на пода, и зави мъжа си, преди да излезе предпазливо от стаята.