Долорес Редондо - Зовът на костите

- Ще уведомите ли комисаря?

- Не, докато не получим резултатите от анализите. Ако открием съвпадение, ще го информирам и ще започнем официално разследването. Засега настоящият епизод принадлежи към сферата на поверителното: психично болна пациентка напада санитар и надрасква нещо безсмислено на стената. Кадрите на заподозрения, с които разполагаме, са доста некачествени, не знам дали ще измъкнем нещо от тях, а това, че се е промъкнал тук, говори само за равнището на безопасност в клиниката.

- Ами съдията?

- Съдията... - Мразеше дори самата мисъл, че ще трябва да му каже, но знаеше, че няма избор; в крайна сметка той подписваше заповедите. - Ще почакаме до утре, докато влезе в сила заповедта за мострите.

Йонан усети умората в гласа й.

- Къде се намира тази клиника, шефке? Искате ли да дойда да ви взема?

- Благодаря, Йонан, няма нужда. Дойдох с колата си и вече приключих. Ще се видим утре в участъка.

Тя се огледа още веднъж на път към вратата и отвратителният товар на отсъстващо присъствие на майка й отново я налегна. На прага я стресна скръбната фигура на доктор Франц, който се бе изправил там и я чакаше.

Лицето му беше пепелявосиво, в тон с елегантния му костюм, а разкривената вратовръзка и смачканата около врата риза подчертаваха още по-повече отчаянието му. Гласът му обаче отново звучеше спокойно, с тихия и критичен тон на човек, който разсъждава.

- И на вас не ви се връзва, нали?

Амая го погледна в очакване да продължи: езикът на тялото му подсказваше, че иска да й каже нещо.

- Върти ми се в главата от мига, в който се случи, или по-точно от мига, в който разбрах при какви обстоятелства се е случило. Вниманието безспорно е насочено главно към нападението на санитаря, а оттам към факта, че е имала оръжие и че някой е успял да се представи за роднина с цел да й го даде. Но има нещо по-важно, по-съществено, което дълбоко ме смущава: това, че в продължение на седмици не си е пила лекарствата.

Амая го гледаше и не смееше да помръдне, стоеше права, с белия костюм, който дъхтеше на страх и който искаше повече от всичко на света да свали от себе си.

- Майка ви е с диагноза шизофрения от години. И наистина пристъпите на необуздан гняв и натрапчивият и нездрав интерес, проявяван към вас в моменти на буйство, ясно са насочвали към тази диагноза, с която всички, които сме я лекували и тук, и в болницата, където се е разиграл първият епизод на агресия срещу онази медицинска сестра, а преди това и нейният личен лекар, всички сме били съгласни. Шизофрения, съпътствана от алцхаймер или старческа деменция. При такива сложни пациенти, с толкова резки промени в състоянието е трудно да се установи границата, където едната болест свършва и започват симптомите на другата... А сега и днешната случка...От медицинска гледна точка тя не би била от особено значение, защото този вид болни стават много буйни, когато не взимат лекарства. Това, което не ми дава мира, е как е могла да изглежда спокойна без хапчетата, защото един агресивен шизофреник не може да имитира нормално състояние дори при най-желязна дисциплина. Как е могла да покаже равновесието, постигано с опиати?

Амая наблюдаваше лицето му, на което се смесваха неподправеното удивление и сянката на съмнението.

- Видях плика с лекарства, който изнесоха: там имаше хапчета за около четири месеца. Някои липсваха: срещу мускулни спазми, транквиланти, сънотворни и основно лекарствата за другите болести, от които страда, не е взимала само предписаните за психическото й заболяване.

- Може би, както предположи инспектор Айеги, точно това, че не ги е вземала, обяснява нападението - каза Амая.

Той я погледна учудено и горчиво се разсмя.

- Вие нищо не разбирате - заяви директорът, а усмивката му се изкриви в гримаса. -Официално майка ви е напълно луда, опасно луда, която чрез химически средства можем да държим под контрол, но без лекарства гневът й се развихря почти като на фурия от ада и точно това видяхме, когато се отзовахме на зова за помощ на санитаря. Обезумяла фурия, която ближеше кръвта от ръцете си, докато гледаше как кръвта му изтича.

„Облените в кръв ръце, с които е писала по стената и с които е дръпнала леглото, преди те да дойдат“, помисли си Амая.

- Не разбирам за какво намеквате. От една страна, приемате, че не е пила лекарствата си, нещо, за което клиниката ви носи цялата отговорност, и че без лекарства започва да буйства. Не разбирам кое ви учудва тогава.

- Учудва ме това, че е успявала да владее гнева си; нормалното беше да излезе извън релси само няколко дни след спирането на лекарствата и не мога да си обясня как го е постигнала... освен ако не се е преструвала.