Долорес Редондо - Зовът на костите

Както всеки ден, бе отишла на работа в управлението. Разследваха изчезването на жена и главен заподозрян беше мъжът, с когото тази жена живееше. В продължение на месеци третираха случая като предумишлено бягство, но настоятелните молби на дъщерите, убедени, че майка им не е изчезнала доброволно, бяха събудили интереса на Амая и я бяха накарали да поднови разследването. Жената беше на средна възраст и освен двете дъщери имаше и трима внуци, беше преподавала вероучение в енорийската си църква и бе посещавала ежедневно възрастната си майка, настанена в старчески дом. Прекалено здрави корени, за да си събере багажа и просто да се изпари. От дома й наистина липсваха куфари, дрехи, документи и пари, както бе установено при предварителното следствие. Въпреки това, когато пое разследването, Амая настоя да посети жилището на изчезналата. Домът на Лусия Агире изглеждаше чист и подреден, също като снимката на усмихнатата му собственичка, която ги посрещна още в антрето. В малката дневна недовършеното плетиво лежеше върху масичката за кафе, отрупана със снимки на внуците й.

Амая обиколи банята и кухнята - и двете лъснати до блясък. Леглото в спалнята беше оправено, а гардеробът - полупразен, както и чекмеджетата на раклата. В стаята за гости -две еднакви малки легла.

- Йонан, виждаш ли нещо странно тук?

- Леглата са с различни покривки - отбеляза младши инспектор Ечайде.

- Забелязахме го още при първото идване, втората кувертюра от комплекта е в гардероба -обади се придружаващият ги полицай, поглеждайки записките си.

Амая отвори гардероба и установи, че действително синьото шалте, комплект с това на едно от леглата, е прилежно сгънато и прибрано вътре в прозрачен калъф.

- Не ви ли се стори необичайно, че такава чистофайница, която държи всичко в дома си да е в пълен ред, не си е направила труда да покрие леглата с двете еднакви кувертюри, след като ги е имала подръка?

- Защо ще се занимава с кувертюри, след като е смятала да бяга? - сви рамене полицаят.

- Защото робуваме на характера си. Известно ли ви е, че някои германки от Източен Берлин измивали пода в жилището си, преди да тръгнат да бягат към Западна Германия? Напускали родината си, но не искали никой да каже за тях, че са били лоши домакини.

Амая хвана калъфа и извади обемистия пакет от гардероба, сложи го върху едно от леглата и отвори ципа. В стаята се разнесе остра миризма на белина. С облечената си в ръкавица ръка тя разгърна покривката от единия край и в средата се показа жълтеникаво петно там, където белината бе размила цвета.

- Виждате ли? Несъответствие - каза тя на полицая, който учудено клатеше глава.

- Нашият убиец е гледал доста криминални филми, за да знае, че кръвта се почиства с белина, но се е оказал пълна нула като домакин и не се е сетил, че в случая просто ще размие цвета. Повикайте експертите, нека търсят кръв, петното е огромно.

След обстойно претърсване бяха открити остатъци, които, макар и старателно почистени, говореха за наличие на несъвместимо с живота количество кръв - човешкото тяло съдържа пет литра кръв, загуба от петстотин милилитра може да доведе до безсъзнание, а количеството, установено чрез пробите, говореше за повече от два литра. Още същия ден бяха задържали заподозрения: нахакан хубавец с прекалено дълга прошарена коса и разкопчана до гърдите риза. Амая почти се разсмя в съседната стая, като го видя.

- Мачото се завръща - измърмори младши инспектор Ечайде. - Кой ще го разпитва?

- Инспектор Фернандес, те водеха случая още отначало...

- Мислех, че ние ще го поемем, сега вече става дума за убийство. Ако не бяхте вие, още щяха да чакат госпожата да им се обади с картичка от Канкун.

- Чиста любезност, Йонан, пък и сега не съм за разпити - отвърна Амая, сочейки корема си.

Инспектор Фернандес влезе в съседната стая и Йонан включи записващото устройство.

- Добър ден, господин Киралте, аз съм инспектор Фер...

- Момент - прекъсна го Киралте, като вдигна пристегнатите си с белезници ръце и в същото време отметна косата си назад с жест, достоен за естрадна звезда. - Няма ли да ме разпитва легендарната полицайка?

- Кого имате предвид?

- Много добре знаете, оная инспекторка от ФБР

- Откъде знаете това? - попита смутено полицаят.

Амая цъкна раздразнено с език.

Киралте самодоволно се ухили.

- Знам, понеже съм по-умен от тебе.

Фернандес почна да нервничи, нямаше голям опит в разпити на убийци, сигурно се чувстваше под наблюдение също като заподозрения, който за миг бе успял да го смути.