Долорес Редондо - Зовът на костите

- О, Амая, защо не ми каза по-рано? Как издържа така обяда? Много ли са болезнени?

- Не - усмихна се тя, - не са много болезнени, по-скоро приличат на силен натиск и не исках майка ти да изпадне в истерия. Сега имам нужда от малко спокойствие. Ще полежа и ще наблюдавам честотата, докато ми дойде времето; тогава ще идем в болницата.

Небето над Памплона беше все така забулено в облаци, през които едва просветваше далечното трепкащо сияние на зимните звезди.

Джеймс спеше по корем, заел по-голяма част от леглото, отколкото му се полагаше по право, и с присъщото си безметежно спокойствие, за което Амая винаги му завиждаше.

Отначало отказваше да си легне, но тя го бе убедила, че е по-добре да се е наспал за часа, в който наистина ще й е нужен буден.

- Сигурна ли си, че си добре? - повтаряше той.

- Разбира се, Джеймс, трябва само да следя честотата на контракциите, като стане време, ще те събудя.

Беше се унесъл още щом помириса възглавницата, и сега в къщата се чуваше само равномерното му дишане и лекото шумолене на книгата й, когато я прелистваше.

При поредната контракция спря да чете. Задиша тежко, впила пръсти в подлакътниците на люлеещия се стол, в който бе прекарала последния час, и зачака пристъпът да отмине.

Раздразнена, тя окончателно затвори книгата, без да си отбележи страницата, съзнавайки, че макар и прочела доста, изобщо не бе вникнала в съдържанието. Контракциите се бяха засилили многократно през последния половин час и бяха станали силно болезнени, едва се удържаше да не застене. Въпреки това реши да почака още малко. Надникна през големия прозорец и погледна към улицата, доста оживена в петъчната нощ въпреки студа, цикличните порои и въпреки че вече минаваше един след полунощ

Чу трополене на входа, приближи се до вратата на спалнята и се ослуша.

Свекър й и свекърва й се прибираха след вечерята и разходката. Тя се обърна да погледне слабата светлина на нощната лампа, на която четеше, и се замисли дали да не я загаси, но реши, че няма смисъл - свекърва й си пъхаше носа почти навсякъде, но на вратата на спалнята им никога нямаше да почука.

Продължи да следи зачестяването на контракциите, заслушана в околните шумове; чу как родителите на Джеймс се прибраха в стаята си и как всичко утихна, отстъпвайки място на тишината, изпълнена със скърцанията и шушуканията, населяващи огромната къща, която тя познаваше като собственото си дихание. Вече нямаше за какво да се тревожи, Томас спеше като пън, а Кларис взимаше приспивателно всяка вечер, така че до сутринта въобще не знаеше какво се случва.

Следващата контракция се оказа ужасяваща и макар да се съсредоточи върху вдишването и издишването, както я бяха учили по време на подготвителния курс за раждането, изпита чувството, че е надянала стоманен корсет, който притиска бъбреците й и така страшно стяга дробовете й, че се уплаши. Беше я страх, но не от раждането; е, и от него се боеше малко, разбира се, съвсем нормално; онова, което я плашеше, беше по-дълбоко и съществено, знаеше си го, защото не за пръв път си имаше работа със страха. От години го носеше в себе си като нежелан и невидим спътник, който надигаше глава само в мигове на слабост.

Страхът беше старият вампир, който се надвесваше над леглото й, докато спеше, притулен в сенките, и изпълваше сънищата й с ужасяващи видения. Внезапно й хрумна как го наричаше баба й Хуанита - гауеко, „среднощният“. Присъствие, което се бе оттеглило в мрака, щом бе съумяла да отвори пролука в собствените си защити, пролука, през която бе нахлула светлината, насърчена от разбирането и съчувствието, и бе извадила на показ цялата жестокост на ужасяващите събития, белязали завинаги живота й, които тя бе успявала да държи погребани в душата си благодарение на желязната си воля. Да проумее нещата, да научи истината и да се изправи пред нея - това бе първата й стъпка, но дори в този момент на еуфория, когато всичко изглеждаше останало в миналото, й беше ясно, че не е спечелила войната, а само една битка, славна, защото за първи път изтръгваше победа от страха, но само една битка. От този ден нататък тя бе работила здраво, за да държи отворена тази пролука в стената, и нахлуващата през нея обилна светлина бе укрепила връзката й с Джеймс, както и представата, която сама бе изградила за себе си през годините. После дойде бременността и малкото създание, растящо вътре в нея, й бе донесло покой, за какъвто преди не беше и мечтала. През всичките тези месеци се бе чувствала отлично, никакво гадене, никакво неразположение. Възстановителният сън всяка нощ беше спокоен и сладостен, без кошмари и стрясканици, а през деня бе изпълнена с такава енергия, че сама се удивяваше. Идилична бременност допреди седмица, до нощта, в която злото се завърна.