Долорес Редондо - Зовът на костите

- Кажете ми, инспектор Саласар, убитите жертви не се ли появяват до леглото ви?

Амая бе отворила широко очи от изненада.

- Не се преструвайте, Саласар, умея да разпознавам полицая, който вижда призраци, и този, който не ги вижда.

Амая го погледна мълчаливо, опитвайки се да разбере дали се шегува, но той продължи да говори, а на устата му се очерта усмивка, която не успяваше да стигне по-далеч.

- ...Знам го, защото мен жертвите от години ме посещават.

Амая се усмихна, но агент Алойзиъс Дюпри я гледаше в очите и тя разбра, че говори сериозно.

- ...Имате предвид...

- Имам предвид това да се събудиш посред нощ и да видиш до леглото си жертвата от случая, който разследваш в момента, инспекторе. - Дюпри вече не се усмихваше.

Тя го гледаше леко притеснена.

- Не ме обезсърчавайте, Саласар, не ми казвайте, че греша и че не виждате призраци... Ще ме разочаровате.

Амая беше смутена, но не дотам, че да рискува да стане за смях.

- Призраците не съществуват, агент Дюпри - бе заявила тя, вдигайки чашата си за мълчалива наздравица.

- То се знае, инспекторе, но ако не греша, а аз не греша, неведнъж сте се събуждали посред нощ, усещайки присъствието на някоя от клетите жертви, която стои до леглото ви и говори. Не греша, нали?

Амая отпи глътка бира, решила да не казва нищо, но подканвайки го да продължи.

- Не бива да се срамувате, инспекторе... Или може би предпочитате израза „сънувам“ жертвите?

Амая въздъхна.

- Боя се, че е еднакво притеснително, еднакво погрешно и налудничаво.

- Точно в това е проблемът, инспекторе, в това, че го определяте като налудничаво.

- Обяснете го на психиатъра на ФБР или на колегата му от Окръжна полиция - отвърна тя.

- Хайде, Саласар, нито вие, нито аз сме толкова глупави, че да се подлагаме на преглед при психиатър, след като знаем, че това е нещо, което той не би разбрал. Повечето хора биха помислили, че полицай, който сънува кошмари за определен случай, е най-малкото стресиран или ако настоявате, прекалено обвързан емоционално.

Той замълча, докато отпиваше последната глътка от халбата си, и вдигна ръка да поръча още две. Амая искаше да възрази, но влажната горещина в Ню Орлианс, тихата музика на пианото, което някой галеше с пръсти в дъното на локала, и старият часовник над бара, спрял на десет часа, я разубедиха. Дюпри изчака идването на двете нови бири.

- Първите пъти е страшничко, толкова си поразен, че започваш да мислиш, че полудяваш.

Но не е така, Саласар, точно обратното е. Добрият криминалист притежава необикновен ум, мозъчните му процеси също са необикновени. С часове се мъчиш да отгатнеш мислите, желанията, чувствата на даден убиец. После отиваш в моргата и заставаш пред неговото творение, надявайки се трупът да ти отговори на въпроса защо, тъй като знаеш, че разбереш ли мотива, ще получиш шанса да го пипнеш. Но в повечето случаи трупът не е достатъчен, той не е нищо друго освен строшена обвивка и може би прекалено дълго усилията на криминалните разследвания са били насочени предимно към изучаване на престъпния мозък, отколкото на самата жертва. Дълги години убитият е бил смятан едва ли не за краен продукт на едно зловещо деяние, но виктимологията си проправя път и доказва, че изборът на жертвата никога не е случаен; дори да изглежда непреднамерен, именно това сочи определен модел. Сънуването на жертвите означава само достъп до видение, проектирано от подсъзнанието, което не го прави по-маловажно, защото е чисто и просто друга форма на мисловен процес. Известно време появата на жертви до леглото ми ме тормозеше, събуждах се, плувнал в пот, ужасен и притеснен, с часове треперех от тревога и се питах до каква степен е увредено психичното ми здраве. Тогава бях още млад агент и бях прикрепен към колега ветеран. Веднъж, докато провеждахме отегчително многочасово наблюдение, аз внезапно се събудих, изтръпнал от един подобен кошмар. „Ти като че ли видя призрак“, каза ми той. Аз се вцепених. „Май да“, отвърнах. „Значи виждаш призраци? Е, следващия път не викай и не се дърпай толкова, а слушай по-внимателно какво ти говорят.“ Това се оказа добър съвет. С годините научих, че когато ми се присъни някоя жертва, част от съзнанието ми проектира информация, която стои някъде, но аз не успявам да я забележа.

Амая кимна с разбиране.

- В такъв случай това призраци ли са, или образи, проектирани от мозъка на следователя?

- Второто, разбира се. Макар че...

- Да?

Агент Дюпри не отговори, вдигна чашата си и отпи.