Долорес Редондо - Зовът на костите

- Браво, Амая - похвали я акушерката. - Готова ли си?

Тя кимна.

- Ето я следващата - каза жената, гледайки монитора. - Напъвай, скъпа.

Вложи цялата си душа в усилието, задържа дъх и напъна, докато усети, че нещо в нея се скъсва.

- Отмина. Добре, Амая, чудесно се справи, но трябва да дишаш и за теб, и за бебето. При следващата контракция дишай, ще свършиш повече работа, повярвай ми.

Тя кимна послушно, докато Джеймс попиваше капките пот по лицето й.

- Добре, ето я следващата. Хайде, Амая, да приключваме, помогни на бебето си, изкарай го най-сетне.

Две или десет, две или десет - повтаряше някой в главата й.

- Никакви десет - прошепна.

И докато се съсредоточаваше върху дишането, почна да напъва, да напъва и да напъва, докато усети как душата й се разлива и как някакво невероятно усещане за напускане обзема тялото й.

„Може би кръвта ми изтича“, помисли. Хрумна й също, че и така да е, й е все едно, защото да ти изтича кръвта, е сладостно и приятно. Никога не бе кървила по този начин, но агент Дюпри, който след изстрел в гърдите бил на косъм от смъртта, й бе разказал, че от куршума го заболяло ужасно, но изтичането на кръвта било сладостно и приятно, сякаш се превръщаш в олио и се разливаш. И колкото повече кървиш, толкова по-безразлично ти става.

Тогава чу плачът. Силен, мощен, истинска декларация за намерения.

- Боже, какво хубаво момченце! - възкликна медицинската сестра.

- И русичко като теб - добави акушерката.

Тя се обърна, за да потърси очите на Джеймс, и видя, че и той е не по-малко объркан от нея.

- Момченце ли казахте? - попита.

Гласът на акушерката долетя от другия край на залата.

- Да, момченце, три килограма и двеста грама, много хубаво бебе.

- Но... бяха ни казали, че е момиче - обясни Амая.

- Е, който ви го е казал, е сбъркал. Случва се понякога, макар че обикновено е обратното: момичета, които приличат на момчета заради положението на пъпната връв.

- Сигурна ли сте? - настоя Джеймс, който продължаваше да подкрепя Амая откъм гърба.

Амая усети топлата тежест на телцето, мърдащо силно в хавлиената кърпа, която акушерката току-що бе поставила върху нея.

Акушерката се усмихна:

- Момче, без никакво съмнение - каза тя, докато отгръщаше хавлията и показваше бебето в целия му ръст.

Амая беше смаяна.

Малкото личице на сина й се гърчеше в прекалени гримаси и се въртеше, като че ли търсеше нещо. После вдигна малкото си розово юмруче към устата, засмука го здраво, полуотвори клепачи и я погледна.

- Боже господи, момченце е, Джеймс - успя да промълви тя.

Съпругът й протегна пръсти и докосна копринената бебешка бузка.

- Прекрасен е, Амая... - гласът му се прекърши, докато го казваше и се навеждаше да я целуне. По лицето му се стичаха сълзи и устните му й се сториха солени.

- Честито, скъпа моя.

- Честито и на теб, айта 5 - каза тя, загледана в детето, което изглеждаше силно заинтересувано от светлината на тавана и бе отворило широко очи.

5 Татко, татенце (баски). - Б. пр.

- Наистина ли не знаехте, че е момче? - чудеше се акушерката. - Аз пък мислех, че знаеш, не спираше да повтаряш името му по време на раждането: Ибай, Ибай. Така ли ще го кръстите?

- Ибай... реката - прошепна Амая.

Тя погледна усмихнатия Джеймс, а после и сина си.

- Да, да - отвърна. - Ибай, това ще е името му - след което се разсмя от сърце.

Джеймс я погледна развеселен, усмихвайки се на нейното щастие.

- Защо се смееш?

Тя се заливаше от смях и не можеше да спре.

- На... на физиономията на майка ти, когато разбере, че ще трябва всичко да връща.

Три месеца по-късно

Амая позна напевната мелодия, която долиташе тихо откъм дневната. Приключи със събирането на чиниите от обяда и докато бършеше ръце в кухненската кърпа, се доближи до вратата, за да чува по-добре приспивната песен, която леля й тананикаше на бебето нежно и успокоително. Същата беше. Макар да не я бе чувала от години, позна мелодията, с която амачи 6 Хуанита я приспиваше като малка. Споменът довя тъгата по обичаното присъствие на Хуанита с нейната черна рокля, със събраната на кок коса, прикрепена с ония сребърни гребенчета, които едва удържаха побелелите й къдрици; нейната баба, единствената жена, която я прегръщаше през най-ранното й детство.

6 Баба (баски). - Б. пр.

ТхШ^хо роШоп ш пеге 1а21апа каНаШ птдишп,

ПЪпа тПгапа.

^^^^ак ПЪге д1га, ш 1а т какди,

ПЪепк оЪа дапа,

Ъюк даюди 7.

7 Хубавото ми детенце, / ти си моята любов, / бях свободна, / но ти ме окова. // Свободните свободни са, / ние с теб сме пленници, / по-добре е да си свободен, / знаем двамата с теб (баски). - Б. пр.