Долорес Редондо - Зовът на костите

Седнала в креслото пред камината, Енграси люлееше на ръце малкия Ибай и без да отделя очи от личицето му, редеше старинния текст на тъжната приспивна песен. Но се усмихваше, а Амая добре помнеше, че баба й плачеше, докато й я пееше. Запита се защо ли, може би защото е знаела колко болка има в душата на нейната внучка и е изпитвала същия страх за момиченцето.

№ге 1ат1апа 1а21ап§о каПап педаггег дадо, агеп педагга §огоа§о да авкогеп Ъаггеа Ъато 8.

8 Моето мило детенце / на улицата плаче, / плачът му е по-сладък / от смеха на мнозина (баски). - Б. пр.

Когато песента свършеше, тя изтриваше очи със снежнобялата си кърпа с избродирани отгоре инициали - нейните и на мъжа й, дядото, когото Амая не помнеше и който я гледаше сурово от избелелия портрет в трапезарията.

- Защо плачеш, амачи ? От песента ли ти става тъжно?

- Не ми обръщай внимание, сърчице мое, твоята амачи е малко глупава.

Но въздишаше и я прегръщаше по-силно, притискайки я по-дълго към гърдите си, макар че и на нея не й се искаше да се отделя.

Амая изслуша последните ноти от приспивната песен, зарадвана, че си припомня думите миг преди леля й да ги изпее. Енграси млъкна и Амая задиша с пълни гърди спокойната атмосфера в къщата. Във въздуха още се носеше вкусният дъх на гозба, примесен с мириса на горящи дърва в камината и на полирпастата по лелините мебели. Джеймс бе задрямал на дивана; не беше студено, но тя се приближи и внимателно го зави с тънко червено одеяло. Той отвори очи за миг, прати й целувка и пак се унесе. Амая доближи едно кресло до леля си и се загледа в нея - тя вече не пееше, но още се любуваше на заспалото бебешко личице. Обърна очи към племенницата си, усмихна се и й подаде детето. Амая го целуна много бавно по главичката и го сложи в количката.

- Джеймс спи ли? - попита лелята.

- Да, тази нощ почти не мигнахме, някой път след кърмене, особено нощем, Ибай получава колики и Джеймс по цяла нощ го разхожда из къщата на ръце.

Енграси се обърна, за да вижда Джеймс, и каза:

- Той е добър баща...

- Най-добрият.

- А ти не си ли уморена?

- Не, знаеш, че аз нямам нужда от много сън, няколко часа ми стигат.

Енграси като че ли се замисли над думите й и за миг лицето й помръкна, но веднага се усмихна и кимна към количката.

- Прекрасен е, Амая, никога не съм виждала по-хубаво бебе не само защото си е наше. У Ибай има нещо особено.

- Много особено - възкликна Амая, - момчето, което уж щеше да е момиче, но в последния миг промени решението си.

Енграси я погледна много сериозно.

- Мисля, че точно това е станало.

Амая я погледна въпросително.

- Когато ти забременя, още в самото начало хвърлих едни карти само за да видя дали всичко е наред, и тогава си беше момиче без никакво съмнение. Проверих още няколко пъти през следващите месеци, но не се съсредоточих особено върху пола, защото вече си го знаехме. Но когато към края почна да ставаш доста странна и ми призна, че не си способна да му избереш име и да му купуваш дрешки, аз ти дадох похвално психологическо обяснение - усмихна се Енграси, - но пак погледнах картите и да ти призная, за миг се побоях от най-страшното: да не би тези твои задръжки, тази твоя неспособност да означава, че малката няма да се появи на бял свят. Понякога майките имат подобни предчувствия и винаги са свързани с действителен сигнал. А най-удивителното беше, че колкото и да настоявах, те мълчаха за пола на бебето, не искаха да ми го кажат, а ти знаеш какво повтарям аз, когато картите премълчат нещо - щом не го казват, значи спада към онова, което не бива да знаем. В някои случаи става дума за неща, които ще си останат забулени в тайна завинаги, защото не е в природата на фактите да ги узнаем; в други ще се изяснят, когато му дойде времето. Когато Джеймс ми се обади в оная ранна сутрин, картите бяха бистри като чаша вода. Момче.

- Искаш да кажеш, че според теб съм щяла да родя момиче, но то се е превърнало в момче през последния месец? Това не звучи особено научно.

- Мисля, че беше на път да родиш момиче и нищо чудно някой ден да го родиш, но също така мисля, че някой е решил, че времето на дъщеря ти още не е дошло, оставил е решението за последния момент и накрая е постановил да се появи Ибай.

- Но кой според теб би взел подобно решение?

- Може би онази същата, която ти го даде.

Амая се изправи ядосана.

- Ще направя кафе. Ти искаш ли? - Леля й не отговори на въпроса.

- Лошо правиш, като отричаш, че станалото беше необичайно.

- Не го отричам, лельо - защити се Амая, - само дето...