Долорес Редондо - Зовът на костите

не е подготвен за ролята на родител, колкото и добре да го прикриват някои.

Амая си поръча риба, която едва докосна, и установи, че контракциите се разреждат и отслабват, когато е в покой.

Докато пиеха кафето, Кларис отново мина в атака.

- Огледахте ли се вече за детски ясли?

- Не, мамо - отговори Джеймс, като остави чашата върху масата и я погледна уморено. -Не сме се оглеждали, защото няма да даваме детето на ясли.

- Е, тогава ще вземете жена, която да го гледа вкъщи, когато Амая се върне на работа.

- Когато Амая се върне на работа, аз ще гледам дъщеря си.

Кларис отвори широко очи и погледна към мъжа си, търсейки съюзник, какъвто не откри в усмихнатия Томас, който клатеше отрицателно глава, докато отпиваше от червения си чай.

- Кларис... - предупреди я той. Тези повтаряния на името на жена му, прошепнати с укорителен тон, бяха най-близкото нещо до възражение, което излизаше от устата на Томас.

Кларис изобщо не му обърна внимание.

- Не говорите сериозно. Как така ти ще гледаш малката? Та ти нищо не разбираш от бебета.

- Ще се науча - отвърна Джеймс развеселен.

- Щял да се научи! Боже господи! Ще ти трябва помощ!

- Вече имаме жена, която идва за по няколко часа.

- Аз не говоря за помощница четири часа седмично, а за жена, която да се грижи само за детето.

- Аз ще се грижа за нея, двамата ще се оправим, така сме решили.

Джеймс като че ли се забавляваше, а по изражението на Томас допусна, че и той също.

- Разбирам всичко за модерните родители, които кърмят детето, докато му поникнат зъби, оставят го да спи в леглото им и държат да вършат всичко сами, без чужда помощ, но ти, синко, ще трябва и да работиш, кариерата ти се намира в много важен момент, а през първата година с малката няма да ти остава време и дъх да си поемеш.

- Току-що завърших колекция от четиресет и осем творби за изложбата в „Гугенхайм“ догодина и имам достатъчно работи в запас, за да си позволя да отделя известно време, което да посветя на дъщеря си. От друга страна, Амая невинаги е заета, има по-натоварени дни, но обикновено се прибира рано вкъщи.

Амая забеляза, че коремът й се напряга под блузата. Този път беше по-болезнено. Пое си бавно дъх, опитвайки се да го прикрие, и погледна часовника. Петнайсет минути.

- Бледа си, Амая, добре ли си?

- Уморена съм, мисля да се прибера и да си полегна малко.

- Добре, ние с баща ти ще отидем да пазаруваме - каза Кларис, - иначе ще ви се наложи да завивате малката с лозови листа. Тук ли ще се видим за вечеря?

- Не - отсече Амая. - Днес ще хапна нещо леко вкъщи и ще се опитам да поспя, мислех утре да изляза за покупки, видях един магазин с чудесни роклички.

Кларис налапа въдицата, перспективата да излезе на пазар със снаха си, веднага я успокои и тя се усмихна очарована.

- Разбира се, скъпа, ще видиш колко хубаво ще си прекараме, от няколко дни разглеждам такива прекрасни неща, почини си, миличка - каза тя вече на път за изхода.

Преди да излезе, Томас се наведе да целуне Амая.

- Добър ход - прошепна той и й намигна.

Отвън къщата, в която живееха на улица „Меркадерес“, не даваше представа за великолепието на високите тавани, широките прозорци, дървените тавани, красивите декоративни корнизи в повечето стаи и на приземния етаж - бивша работилница за чадъри, която Джеймс бе превърнал в ателие.

След като си взе душ, Амая се просна на дивана с бележник в едната ръка и часовник в другата.

- Днес изглеждаш по-уморена от друг път, още по време на обяда забелязах, че си притеснена, почти не даваше ухо на глупостите на майка ми.

Амая се усмихна.

- Да не би да се е случило нещо в съда? Каза ми, че са отменили заседанието, но не и защо.

- Тази сутрин Хасон Медина се самоуби в тоалетната на съда, утре ще пишат по вестниците.

- Виж ти - сви рамене Джеймс. - Не мога да кажа, че съжалявам.

- Да, загубата не е голяма, но близките на момичето, предполагам, са останали малко разочаровани, че няма да има съдебен процес, макар че така няма да им се наложи да преживеят отново кошмара и да изслушат всички ужасяващи подробности.

Джеймс кимна замислено.

Амая помисли дали да не му разкаже за бележката, която Медина бе адресирал до нея. Реши, че само ще го разтревожи, а не й се щеше да развали този по-специален момент с подобна дреболия.

- Във всеки случай днес наистина съм по-уморена и главата ми е заета с други неща.

- Така ли? - каза подканващо той.

- В дванайсет и половина започнаха контракциите, на всеки двайсет и пет минути. Отначало траеха само няколко секунди, сега се засилиха и станаха на всеки дванайсет минути.