Долорес Редондо - Зовът на костите

- Открих още две жени, родени в долината, които са били убити от своите съпрузи. Имам имената им и адресите, където са живеели, когато се е случило това, едната е от Билбао, а другата - от Бургос. Това исках да ви кажа, когато ми се обадихте преди в участъка; и за двете са пуснати некролози в местните погребални агенции.

- Знаем ли дали при тях е имало ампутация?

- Не, нищо не е отбелязано.

- А за убийците?

- И двамата са мъртви: единият се самоубил в същото жилище, преди да пристигне полицията, а другият избягал и го открили няколко часа по-късно обесен на едно дърво в близката овощна градина.

- Трябва да открием някой роднина. Много е важно.

- Ще се заема с това веднага щом се върнем.

- И нито дума по въпроса, Йонан, имаме разрешение за разследване, но не бива да вдигаме шум, а за пред публиката разплитаме случая с оскверняването на църквата.

- Благодаря за доверието.

- Ти спомена, че освен двете нови жертви, които си открил, имаш новини и за погребалните агенции.

- Да, за малко да забравя покрай целия този ужас. Всъщност става дума само за един любопитен епизод, но в погребално бюро „Бастандара“ ми разказаха, че преди няколко седмици някаква жена влязла при тях, влачейки след себе си друга, като й крещяла и я блъскала, за да я принуди да върви. Попитала за ковчезите и когато собственикът й показал къде са изложени, завлякла там другата жена и й казала нещо от рода на „хайде, избери си един, защото много скоро ще си мъртва“. Погребалният агент казва, че жената била ужасена, че не спирала да плаче и да повтаря, че не иска да умре.

- Наистина любопитно - съгласи се Амая. - А той не знае кои са били тези жени, така ли? Учудвам се...

- Твърди, че не знае - отвърна тъжно Йонан. - Това сигурно е единственото място на света, където всеки знае какво правят съседите му, но отказва да обели и дума по въпроса -допълни той, свивайки рамене.

Амая извади мобилния си телефон, провери има ли покритие и колко е часът, установявайки с изненада, че въпреки сумрака наоколо е още много рано, и си спомни как сигналът бе изчезнал, докато разговаряше с младата жена край реката.

- Да вървим - каза и продължи напред, - трябва да се обадя по телефона.

Но не успя, вече бяха почти до колата й, когато телефонът звънна. Беше Падуа.

- Съжалявам, госпожо инспектор, жената от Логроньо нямала близки, така че роднините на мъжа й се погрижили за погребението; била е кремирана.

- И си няма никого? Нито родители, нито братя и сестри, нито деца?

- Не, никой, и деца нямала, но имала много близка приятелка. Ако искате да говорите с нея, мога да ви дам телефона й.

- Не е нужно, нямах намерение да разговарям, а по-скоро да сравнявам ДНК.

Тя му благодари и затвори. Постоя известно време, загледана в бурята, бушуваща зад върховете, чиито очертания изпъкваха при всяка светкавица на фона на иначе безоблачното небе.

„Вече идва“, прозвуча гласът на младата жена в главата й. По тялото й премина студена тръпка и тя се качи в колата.

В ранната февруарска нощ ярко осветеният полицейски участък приличаше на странен призрачен кораб, сгрешил курса и акостирал по погрешка там. Амая паркира колата до тази на Йонан и на влизане се размина на вратата със Сабалса, който излизаше заедно с двама цивилни. Бенят Салдуа и баща му, предположи тя. Младши инспекторът я поздрави отривисто, избягвайки погледа й, и продължи напред, без да спира.

Амая остави Йонан да работи и отиде в кабинета на Ириарте.

- Видях Сабалса да излиза с момчето и баща му Какво успяхте да измъкнете?

- Нищо - отвърна Ириарте, клатейки глава, - много тъжен случай. Будно и много интелигентно момче, ако трябва да сме честни. Депримирано от смъртта на майка си, баща алкохолик, който го малтретира. Лицето и тялото му бяха в синини, но колкото и да настоявахме, твърдеше, че е паднал по стълбите. Блогът е неговият спасителен пояс и начин да задоволява културните си интереси. Гневен е като повечето свои връстници, само дето той има причина да бъде такъв. Експозето му за аготите и за живота им в долината ме остави направо с отворена уста. Бих казал, че просто ги използва, за да избяга от собственото си отчаяние, но не вярвам да е имал нещо общо с оскверняванията, наистина не си го представям да троши с брадва кръщелния купел. Много е... как да кажа, крехък.

Тя се замисли колко профила на крехки убийци, които не даваха вид да са счупили и една чиния през живота си, бе изучавала. Погледна Ириарте и реши да му повярва. Той беше инспектор, а дотам не се стига без точно око, освен това вече бе решила да му гласува доверие.