Долорес Редондо - Зовът на костите

Джеймс се приближи да я целуне и се извини, сочейки гостенките.

- Съжалявам, скъпа, нищо не можах да направя, те са много и са въоръжени с игли за плетене.

При тези думи всички се завтекоха към чантите си, за да извадят елеченцата, шапките и търлъчките, които бяха изплели за бебето.

Амая гушна Ибай и започна да се любува на красивите дрешки, които приятелките на леля й плетяха за сина й. Още щом го прегърна, усети как присъствието й разтревожи детето и то веднага захленчи за храната си.

Тя се качи в спалнята, излегна се на кревата и постави бебето до себе си, за да го накърми. Джеймс ги последва, опъна се до нея и я прегърна през гърба.

- Колко е лаком! - възкликна. - Изключено е да е гладен, яде преди час, но щом те подуши...

- Горкичкият, много му липсвам, както и той на мен - прошепна тя, любувайки му се.

- Днес следобед дойде Маноло Аспирос.

- Кой? - попита разсеяно тя, загледана в сина си.

- Маноло, моят приятел архитектът. Пак отидохме до Хуанитаенеа и той остана очарован, има цял куп идеи как да я реставрираме, като запазим основните й характеристики. Ще дойде пак тия дни, вече за да вземе размери и да почне да подготвя проекта. Толкова съм въодушевен...

Амая се усмихна.

- Радвам се, скъпи - каза и се наведе да го целуне по устата.

Той остана замислен.

- Амая, днес по обед отидох с Ибай до пекарната да търся сестра ти, но като пристигнахме, Ернесто ми каза, че вече си е тръгнала за вкъщи. Понеже е наблизо, минах по задните улици и се разходих на слънце дотам...

Амая вдигна Ибай, за да се оригне, и се поизправи в леглото, за да гледа мъжа си.

- Рос чистеше някакви драсканици от вратата. Попитах я и тя ми каза, че сигурно е работа на хулиганчета... престорих се, че й вярвам, но това не бяха драскулки, а обиден надпис, Амая. Вече беше заличила по-голямата част, но думата още прозираше.

- Какво пишеше?

- Убийца.

Ароматът на чичаро 14 на фурна изпълваше цялата къща, когато слязоха да вечерят. Рос помагаше на леля си да сложат масата и Амая сложи Ибай в една люлка, за да бъде наблизо, докато се хранят. Изяде с апетит рибата, винаги се изненадваше колко вкусна е рибата, сготвена по този най-прост начин, със запръжка и картофи, и си мислеше, че е нормално да е гладна: едва бе имала време за два-три залъка през целия ден. След вечерята, докато другите раздигаха масата, тя сложи Ибай да спи и се върна в трапезарията точно навреме, за да задържи Рос, преди да се качи да си легне.

14 Вид сафрид. - Б. пр.

- Росаура, ще ми хвърлиш ли едни карти?

Веднага усети, че е привлякла вниманието на леля си, която поспря с две чаши в ръце и се заслуша.

Рос погледна уклончиво настрани.

- О, Амая, много съм уморена, защо не помолиш леля? Знам, че от няколко дни я сърбят ръцете за това. Нали, лельо? - каза тя и влезе в кухнята.

Енграси кръстоса поглед с Амая, изви въпросително вежди и каза по посока на кухнята:

- Разбира се, ти върви да си легнеш, скъпа.

Когато Рос и Джеймс се оттеглиха, двете седнаха една срещу друга и мълчаха, докато Енграси изпълняваше бавната церемония по разгъване на коприненото вързопче, в което стоеше увито тестето Таро, и без да бърза, размесваше картите с белите си костеливи пръсти.

- Радвам се, че най-сетне реши да се изправиш срещу това, дъще. От няколко седмици, щом хвана картите, усещам енергията, която тече към теб.

Амая тъжно се усмихна. Молбата към Рос беше чисто и просто извинение, за да поговори с нея за случващото се в пекарната.

- Рос има проблем.

Старицата неохотно се засмя.

- Амая, знаеш колко много ви обичам и трите и че съм готова на всичко за вас, но мисля, че е крайно време да приемеш, че сестра ти освен по-голяма от теб е вече възрастен човек. Рос по природа е особена и трудна по характер. Тя е от хората страдалци, които сякаш носят невидим кръст на гърба си, но тежко ти, ако посегнеш да облекчиш товара им. Можеш да й предложиш помощ, но не й се меси, защото ще го изтълкува като незачитане.

Амая се замисли и кимна в знак на съгласие.

- Мисля, че това е добър съвет.

- С който няма да се съобразиш... - добави Енграси.

Старицата постави тестето пред своята племенница и изчака да го разсече. После взе двете купчинки и отново ги размеси, преди да ги нареди пред нея, за да си избере карти.

Амая не ги взимаше, само леко ги докосваше с пръст, сякаш за да остави пръстовия си отпечатък, и без повече да пипа, чакаше Енграси да извади картата, преди да избере следващата. Така, докато станаха дванайсет, които лелята разположи в кръг като цифри на часовник или основните посоки на компас. Докато обръщаше картончетата едно след друго, изражението й се бе сменило от първоначалното учудване към безусловно уважение.