Долорес Редондо - Зовът на костите

- Добре, щом изключвате момчето, с какво предлагате да продължим?

- Честно казано, не разполагаме кой знае с какво, съдебномедицинските доклади за майру-бесо още не са дошли, държим църквата под постоянно наблюдение и друг инцидент не е имало.

- Аз бих разпитала вероучителките, всичките, една по една и по домовете им. Независимо от твърденията на енорийския, че не е имал пререкания с никого, може би тези жени ще си спомнят нещо, което на него му е убягнало или по една или друга причина е предпочел да премълчи, и не е зле да отидете със Сабалса. Забелязах, че жените на определена възраст го харесват - каза тя с усмивка, - ако им поразвърже езика, може и да измъкнете нещо, а току-виж ви дали и почерпка.

След една обиколка Амая подкара към пазарния площад и пресече реката при „Хилчаурди“. Прекоси бавно квартала, движейки се внимателно между паркираните коли, когато трима хлапаци с колела минаха пред нея и я засякоха, с което здравата я уплашиха. Завиха надясно и изчезнаха към задния двор на пекарната. Тя качи колата на тротоара, за да не пречи на движението, и ги последва пеша със загасено фенерче в ръка. Още отдалече чу смеховете им, забеляза, че и те носят фенерчета. Промъкна се долепена до зида и като стигна до тях, ги освети с мощния лъч и извика.

- Полиция. Какво правите тук?

Едно от момчетата така се стресна, че загуби равновесие и се блъсна с колелото си в другите. Докато се бореха да не паднат, едното от тях засенчи с ръка очите си, за да я види.

- Нищо не правим - каза то нервно.

- Как да не правите? Какво търсите тук тогава? Това е задният вход на работилница, нямате работа тук.

Другите две момчета, вече изправили велосипедите си, отговориха:

- Не правехме нищо лошо, дойдохме само да погледаме.

- Какво да погледате?

- Надписите.

- Вие ли ги изрисувахте?

- Не, не сме ние, честна дума.

- Не ме лъжете.

- Не ви лъжем.

- Но знаете кой ги е изрисувал.

Тримата хлапаци се спогледаха, но си замълчаха.

- Сега ще направя следното, ще повикам патрулна кола, ще ви арестувам за хулиганство, ще се обадя на родителите ви и да видим тогава дали паметта ви ще се опресни.

- Една бабичка - изтърси единият.

- Да, една бабичка... - подкрепиха го и другите.

- Идва всяка нощ и драска обидни думи, нали знаете - курва, мръсница, ей такива неща. Един ден я видяхме да се шмугва насам и когато си отиде, дойдохме да видим...

- Идва всяка нощ, според мене е побъркана - постанови другият.

- Да, да, побъркана, която рисува графити - каза първият.

Тримата намериха това за смешно и се разкикотиха.

Беше чела някъде, че човек не бива да се връща на мястото, където е бил щастлив, защото по този начин започва да го губи, и смяташе, че авторът на тази мисъл е прав. Местата, действителни или въображаеми, идеализирани от розовата мъгла на въображението, можеха да се окажат така безобразно реални и толкова отчайващи, че да зачеркнат с един замах мечтата. Добър съвет за този, който имаше повече от едно място, на което да се връща. За Амая това бе тази къща, къщата, която живееше сякаш свой живот и се придържаше към него, приютяваше го между стените си и му вдъхваше топлина. Тя съзнаваше, че видимото или невидимото присъствие на леля й придава душа на къщата, въпреки че в сънищата й тя винаги беше празна, а Амая - малка. Измъкваше скрития пред входа ключ и хукваше навътре, обезумяла от страх и гняв, и едва пристъпила прага, долавяше хилядите присъствия, които я посрещаха и залюляваха в един почти утробен покой, благодарение на който малкото момиче, будувало цяла нощ, за да не го изяде майка му, най-сетне можеше да се отпусне пред огъня и да заспи.

Влезе в къщата и докато сваляше палтото си, се заслуша в прекрасната гълчава на веселата дружинка, събрала се в хола. Жените бяха насядали около красивата шестоъгълна маса за покер, но като че ли въобще не се интересуваха от пръснатите по зеленото сукно карти, заети да ахкат и да охкат пред малкия Ибай, който минаваше от ръка на ръка с очевиден възторг както на стариците, така и на бебето.

- Боже господи, Амая, това е най-хубавото дете на света - възкликна Мирен, като я видя.

Амая се засмя на пресилените хвалби на „момичетата“, които обсипваха Ибай с целувки и милувки.

- Съвсем ще го разглезите - скара им се тя на шега.

- За бога, дъще, остави ни да му се порадваме, толкова е сладичък - обади се друга старица и се надвеси над детето, което очаровано се усмихваше.