Долорес Редондо - Зовът на костите

Младши инспектор Ечайде вървеше безмълвен до нея по обратния път към колите. Под короните на дърветата се бе смрачило напълно, вятърът шибаше клоните, предизвиквайки страховит шум, изпълнен с пращене и пукане на огъващо се дърво. От време на време на небето проблясваше мълния, която известяваше иззад планините завръщането на духа на върховете. Въпреки тътена Амая почти чуваше мислите на младши инспектора; при всяка крачка той я поглеждаше с очи, натежали от въпроси, които обаче не задаваше на глас.

- Изплюй камъчето, Йонан, иначе ще се пръснеш.

- Йоана Маркес е била убита преди тринайсет месеца на няколко километра оттук, а ампутираната й ръка се появи в тази пещера, където някой е написал Тартало, същото послание, което Киралте бе оставил на стената в килията си, преди да последва Медина в ада.

- И това не е всичко, Йонан - каза Амая и спря, за да го погледне. - Същото послание е оставил и един престъпник от затвора в Логроньо, който се самоубил, след като очистил жена си. Всички жертви са открити с ампутирана ръка, която е изчезнала, освен в случая с Йоана - нейната била сред костите, намерени от жандармерията в тази пещера - добави тя и отново закрачи.

След няколко секунди мълчание, през които като че ли асимилираше информацията, Йонан попита:

- Мислите ли, че тези типове са се наговорили?

- Не, не мисля.

- Но мислите, че по някакъв начин всички те са донесли отрязаните от тях крайници

дотук?

- Някой ги е донесъл, но не са били те; освен това не мисля, че те са извършили ампутацията. Говорим за грубияни, агресивни алкохолици, хора, които се поддават на най-низките си инстинкти и въобще не ги е грижа за нищо.

- Говорите за трето лице, което се е намесвало във всички престъпления, но за да ги прикрива, така ли?

- Не, Йонан, не за да ги прикрива, а за да ги подстрекава, човек, който е имал такава власт над тях, че да ги накара първо да извършат престъплението, а после да се самоубият, като е отнасял трофей от всеки мъртвец и е подписвал всичките случаи с името си: Тартало.

Йонан рязко спря и Амая се обърна да го погледне.

- Всички сме били на грешен път, как е възможно да съм бил толкова глупав, та то е ясно като бял ден...

Амая го изчака. Тя познаваше Йонан Ечайде, полицай с две висши образования, по антропология и по археология, нестандартен полицай, с нестандартни гледища, който в никакъв случай не беше глупак.

- Вие го казахте, шефке, трофеи, ръцете са били трофеи, а трофеите се пазят като символи на спечеленото, на почестите, на придобитата плячка. Ето защо не ми се връзваше, че са били изоставени, нахвърляни безразборно в някаква затънтена пещера, връзва се само ако са трофеи на Тартало. Според легендата циклопът Тартало изяждал жертвите си и после изхвърлял костите им пред входа на пещерата като знак за проявената жестокост и предупреждение към всеки, дръзнал да се доближи до леговището му. Костите не са били захвърлени, нито изоставени, а подредени крайно внимателно с цел да предадат определено послание.

Тя кимна в знак на съгласие:

- И това не е най-смайващото, Йонан: нашият Тартало се вмества в описанието до неподозирани граници. По костите личат прави успоредни черти, които бяха идентифицирани като следи от зъби. Човешки зъби, Йонан.

Той смаяно се ококори.

- Канибал.

Амая кимна.

- Сравниха следите със захапките на пастрока на Йоана и на Виктор, за всеки случай, но нямаше съвпадение.

- От колко трупа са намерените кости.

- От двайсетина, Йонан.

- И се установи връзка само с Йоана Маркес.

- Те бяха най-скорошните.

- Какво е станало с останалите?

- Били са обработени, но без ДНК за сравнение...

- Затова ме накарахте да търся жени от Бастан, жертви на домашно насилие...

- Трите, които имаме засега, са били тукашни или като малки са живели тук, както Йоана.

- Невероятно е, че никой не е свързал откриването на ръцете с убитите жени с липсващ крайник. Как е възможно?

- Убийците доброволно са си признавали. В интерес на истината, поне в два от случаите престъпниците са отрекли да имат нещо общо с ампутацията, но кой да им повярва. Данните не са били разпространявани и това ще продължава да е така, докато не се създаде специален криминален екип, който да събира и обединява цялата информация, докато се налага да спорим за компетенциите на различните видове полиция. Ти сам видя колко трудно се разследва подобен тип убийства. На престъпленията от типа домашно насилие не се дава голяма гласност, те се приключват набързо и се пращат в архива, особено ако извършителят направи самопризнания и се самоубие. Тогава случаят приключва, а срамът на близките само спомага да не се разчува.