Долорес Редондо - Зовът на костите

Сабалса се хвърли върху него, изви китката му и го залепи за стената.

- Няма да мине номерът - изсъска му той. - Ще ти кажа какво ще стане. Държанието ти и миризмата ти ми подсказват, че си употребил алкохол, а си дошъл дотук с колата. Камерите на входа са те заснели, така че ей сега ще наредя да ти направят проверка за алкохол. Ако откажеш, ще те задържим; това, че не позволяваш да разговяряме със сина ти, си е твое право, затова ще повикаме социалните служби, ти сам каза, че е малолетен. Те ще го закарат в болница, ще му направят пълен преглед и тогава ще е все едно какво твърди момчето. Съдебният лекар може да установи имало ли е насилие, или не и ще действа по надлежния ред, дори момчето да не си отвори устата. Какво ще кажеш?

Мъжът вече беше капитулирал, само попита:

- Как ще се върна вкъщи без кола?

Ириарте остави да минат няколко минути и нареди да донесат кутия кока-кола, която постави пред момчето, изчака го да отпие една глътка и продължи:

- Сигурно знаеш, както всички в Арискун, какво се е случило в църквата.

Момчето кимна.

- Като експерт по темата за аготите, какво мислиш по въпроса?

Момчето като че ли се изненада, поизправи се на стола, отметна бретона от очите си и сви рамене.

- Не знам...

- Очевидно е, че някой иска да насочи вниманието към историята на аготите...

- Към несправедливостта, на която са били подложени аготите - уточни момчето.

- Да - съгласи се Ириарте, - към несправедливостта. Било е страшно време за цялото общество, белязано най-вече от несправедливостта... но оттогава е изтекла много вода.

- Това не прави несправедливостта по-малка - уверено заяви малкият. - Ето тук е проблемът, знаете ли, че не си взимаме поука от историята, новините престават да бъдат новини само няколко дни след събитието, понякога дори само след часове и скоро всичко изглежда отминало, обаче забравяме, че като не им обръщаме внимание, понеже вече са част от миналото, същата несправедливост ще се повтаря пак и пак.

Ириарте гледаше хлапака, възхитен на речовитостта му и от страстта, с която излагаше аргументите си. Беше хвърлил едно око на блога му, но начинът, по който говореше това момче, разкриваше буден и подреден ум. Запита се доколко е и борбен, до каква степен болката и гневът на един юноша могат да полетят като стрела към най-разнородните обществени слоеве, настоявайки за справедливост, от каквато всъщност се нуждаеше самият той, защото Бенят Салдуа преживяваше най-жестоката несправедливост: озлоблението на бащата, смъртта на майката, самотата на блестящия ум.

И докато го слушаше как описва историята на аготите от Арискун, реши, че не, че страстта на Бенят Салдуа пламти само в душата му, че пред него стои само едно уплашено дете, което търси обич, ласка, разбиране и най-важното - а това го отхвърляше като заподозрян, - че то е самотно, толкова самотно, че на човек му дожаляваше да го гледа как защитава такива възвишени идеали с потрошено от бой тяло.

Бенят говори, без да спира, в продължение на двайсет минути, а Ириарте го слушаше, поглеждайки от време на време към Сабалса, който бе влязъл и бе останал да слуша до вратата, сякаш се боеше да не го прекъсне. Когато Бенят млъкна, Ириарте си даде сметка, че не си е записал почти нищо от неговия разказ. Вместо това бе надраскал на листа поредица от плетеници както обикновено, когато разсъждаваше.

Сабалса пристъпи напред и застана пред момчето.

- Баща ти бие ли те? - попита той трогнат, може би заразен от почти фанатичната словоохотливост на хлапето, но въпросът стопи мостовете, които то сякаш бе прехвърлило между присъстващите.

Като цвете, което се затваря при силен студ, момчето отново се сви в себе си.

- Ако те бие, ние можем да ти помогнем. Нямаш ли други близки, чичовци, братовчеди?

- Имам един братовчед в Памплона.

- Не може ли да се пренесеш при него?

Момчето вдигна рамене.

- Бенят - продължи Ириарте, - независимо от това, което младши инспектор Сабалса каза на баща ти, истината е, че ако отричаш малтретирането, никой не може да ти помогне. Единственият начин да направим нещо за теб е, ако признаеш, че те бие.

- Благодаря - каза хлапакът едва чуто, - но паднах.

Сабалса изпръхтя звучно, с което показа възмущението си и си спечели укорителен поглед на Ириарте.

- Добре, Бенят, паднал си, но дори да е така, трябва да те види лекар.

- Вече си записах час за утре в моя здравен център.

Ириарте се изправи.

- Добре, Бенят, радвам се, че се запознахме - заяви той и му подаде ръка.