Долорес Редондо - Зовът на костите

- Добър ден - каза тя и гласът й прозвуча като песен.

- Добър ден - отвърна Амая, усещайки се леко смешна. Явно беше някоя туристка, слязла до потока, за да погази във водата.

„Да, бе, сама сред гората, при шест градуса температура и стъпила в ледената вода“, присмя се сама на себе си. Стисна още по-здраво дръжката на пистолета и го измъкна полека от кобура.

- Дар ли дойдохте да оставите? - запита момичето.

- Моля? - прошепна изненадано Амая.

- Вече знаете, да оставите дар на дамата.

Амая не отговори веднага. Гледаше девойката, която не сваляше очи от нея и разресваше с малко гребенче дългите си коси, сякаш присъствието на Амая не я вълнуваше ни най-малко.

- Дамата предпочита да донесете камък от вкъщи.

Амая преглътна слюнката си и навлажни устни, преди да заговори.

- Ами... всъщност не дойдох за това. Аз... търсех нещо.

Момичето не й обръщаше много-много внимание. Продължаваше да се реши старателно, с влудяващо усърдие, което скоро започваше да изглежда хипнотизиращо.

Капка студена пот се плъзна по тила й и я накара отново да се върне на земята и да забележи как светлината бързо чезне зад планините. Едва ли беше повече от три-четири часа следобед, но тя се запита откога ли стои и зяпа момичето. В същия миг в далечината отекна гръм и вятърът там горе разлюля короните на дърветата.

- Вече идва...

Гласът прозвуча толкова наблизо, че Амая се стресна, загуби равновесие и падна на колене. Разтреперана, насочи пистолета си по посока на гласа, досами нея.

- Но не си открила каквото търсеше.

Сега девойката се намираше само на два метра от нея, седеше усмихната на ръба на малкото мостче, а краката й галеха водната повърхност с леко шляпане. Тя погледна пистолета, който Амая стискаше с две ръце, и изкриви презрително устни.

- Това няма да ти е от полза, за да виждаш, ти трябва светлина.

Амая не сваляше очи от нея, докато в съзнанието й се оформяше мисъл. „Трябва ми светлина“, мина й през ума.

- Нова светлина - добави девойката и без да поглежда Амая, стана и измина на бос крак разстоянието до малък вързоп, в който, изглежда, държеше вещите си.

Напук на заповедта, която крещеше вътре в нея, Амая се наведе напред, за да я проследи с очи над тесния ръб на мостчето, но вече не я виждаше, дори й се стори, че никога не е била там.

- Мамка му! - прошепна тя, останала почти без дъх, оглеждайки се все още с пистолет в ръка. Погледна към небето и осъзна, че само след час съвсем ще се стъмни. Не носеше часовник, а този на мобилния й телефон мигаше, цифрите танцуваха лудешки, без да показват нищо. Прибра оръжието си и затича към края на гората с джиесема в ръка, докато чертичките за покритие не й показаха, че вече може да се обади.

- Тъкмо ви звънях, шефке, здравейте. Постигнах известен успех в погребалните бюра по въпроса с жените, родени в Бастан и починали от насилствена смърт, освен това ми разказаха и цял куп доста интересни неща.

Амая го остави да говори, докато възстановяваше дишането си.

- После ще ми разкажеш, Йонан, намирам се на черния път на отклонението вдясно, където говорихме с горските стражари, помниш ли?

Той като че ли се поколеба.

- Добре, ще изляза с колата на шосето, за да ме видиш. Донеси твоя комплект за работа на терен, синя лампа и спрей луминол.

Затвори телефона и отново набра.

- Падуа, обажда се Саласар - каза тя още преди да я е поздравил. - Имам един въпрос. Когато откриха костите в пещерата Ари Саар, обработиха ли местопрестъплението?

- Да, всички останки бяха събрани, надписани, заснети и обработени, само че без ДНК за сравнение не се стигна до никакво заключение, освен, както знаете, в случая с Йоана Маркес.

- Нямам предвид останките, а местопрестъплението.

- Това не беше никакво местопрестъпление или поне беше вторично. Костите бяха нахвърляни безогледно и прекалено безразборно, за да се предположи човешка дейност. Всъщност отначало помислихме за диви зверове заради следите от ухапвания и разположението на останките, докато съдебномедицинският анализ не установи, че ухапванията съответстват на човешки зъби, както и факта, че всички кости са от ръце, и то женски. Пещерата, разбира се, беше претърсена и заснета, но нищо не подсказваше, че това е основното местопрестъпление. Взеха мостри от пръстта, за да се изключат скрити погребения или наличие на кадаверин, което би доказало разлагането на труп там.

Били са старателни, помисли Амая, но не колкото нея.

- Само още едно нещо, лейтенант. Знаете ли дали убитата жена от Логроньо е имала близки роднини? Какво е станало с трупа?