Долорес Редондо - Зовът на костите

- О, дъще! Колко си пораснала, виж само каква жена си станала - каза тя и посочи картата на императрицата най-отгоре. - Винаги си била силна, иначе как би понесла тежките изпитания, които ти бе отредено да преживееш, но през последната година в теб се е отворила нова врата - каза тя, сочейки друга карта, - врата, която си отворила отчаяно и там си заварила нещо необичайно, нещо, което е променило погледа ти.

Амая се върна във времето и пространството към кехлибарените очи, вперени в нея откъм горския гъсталак, и неволно се усмихна.

- Нещата не се случват току-така, Амая; не е било нито съдба, нито случайност. - Енграси докосна с пръст една карта и се дръпна, сякаш я бе ударил слаб ток. Вдигна изненадано очи. - Това не го знаех, никога не ми се е появявало.

Амая се заинтересува още повече и жадно заразглежда шарените картончета.

- Над тебе висеше присъда още преди да се родиш.

- Но...

- Не ме прекъсвай - сопна се Енграси. - Знаех, че винаги си била различна, че допирът със смъртта белязва хората завинаги, но по много различен начин. Може да те превърне в хленчеща сянка на онова, което си могла да станеш, или, както в твоя случай, да ти вдъхне колосална сила, необикновени способности и прозорливост. Но мисля, че ти вече си била такава по природа, мисля, че и амачи Хуанита го е знаела, баща ти го е знаел, майка ти го е знаела, узнах го и аз след завръщането ми от Париж. Момиченцето с очи на воин, което кръжеше около майка си, готово да залегне всеки миг, което се държеше на благоразумно разстояние, избягваше всеки допир и поглед и спираше да диша, щом усетеше, че го наблюдават. Момиченцето, което не спеше, за да не го изядат.

Променила си се, Амая, и това е хубаво, защото беше неизбежно, но и опасно. Мощни сили са надвиснали над теб и те дърпат за крайниците, всяка в различна посока. Ето го - Енграси посочи една карта. - Пазителят, който те закриля, който те обича по най-чист начин и няма да се отдели от теб, защото е орисан да те закриля. Тук - посочи тя следващата карта -строгата жрица, която те тласка към битка, изисквайки подчинение и нечовешка отдаденост. Тя ти се възхищава и ще те използва като стрела срещу враговете си, защото за нея ти си просто оръжие, воин, който се сражава със злото и й служи в изконната битка за възстановяване на равновесието. Равновесие, нарушено от едно отвратително деяние, събудило бесовете, спящите от векове по върховете на долината стихии, за чието усмиряване сега си призвана да спомогнеш.

- Но тя добра ли е? - усмихна се Амая на леля си; независимо от начина, по който ги проявяваше, любовта и загрижеността на Енграси бяха безусловни и неподправени.

- Не е нито добра, нито лоша, тя е силата на природата, справедливото равновесие, което може да бъде толкова жестоко и безмилостно, колкото и майката земя.

Тогава Амая погледна внимателно картите и връщайки се назад, посочи една.

- Ти каза, че някой е нарушил равновесието с едно отвратително деяние. Дюпри ми каза да се върна към началото, да търся онова, което е развихрило злото.

- О, Дюпри! - възкликна леля й ужасено. - Защо толкова държиш на това? То може наистина да ти навреди, Амая, не е шега.

- Той никога не би ми навредил.

- Може би не онзи Дюпри, с когото си се запознала. А и как може да си сигурна, че е на твоя страна след случилото се?

- Защото го познавам, лельо, и ми е все едно до каква степен са се променили обстоятелствата около него. Той си остава най-добрият анализатор, когото съм срещала, честен, почтен и безкрайно уравновесен полицай, и точно по тази, а не по друга причина е изпаднал в сегашното си положение. Не е моя работа да го съдя, защото и той не ме съди, винаги ме е подкрепял, беше и продължава да бъде най-добрият съветник, с когото един полицай може да разполага. И няма да критикувам действията му, защото не са ми съвсем ясни, знам само, че винаги отговаря на обажданията ми.

Лелята мълчеше и я гледаше много сериозно. Стисна устни и каза:

- Обещай ми, че няма да участваш в това разследване по никакъв начин.

- Това е случай на ФБР на другия край на света, не знам как бих могла да участвам.

- Няма да участваш по никакъв начин - настоя Енграси.

- Няма... освен ако той не ме помоли за това.

- Няма да те помоли, ако ти е толкова добър приятел, колкото твърдиш

Амая погледна картите мълчаливо, взе една от тях и я провлачи по масата, избутвайки с нея другите, докато не ги събра на купчинка.

- Ти забравяш, че с мен той говори, отзовава се на молбите ми винаги, когато му се обадя. Не мислиш ли, че това само по себе си ме отличава и ме поставя в привилегировано положение?