Долорес Редондо - Зовът на костите

- Жалко, че заради кърменето не можеш да пийнеш дори чашка.

Тя пренебрегна забележката му и отпи една глътка.

- Е, за какво искаше да поговорим, изгарям от нетърпение.

- Ах, да - каза той, без да крие въодушевлението си. - Отдавна искам да споделя с теб какво съм си наумил. Откакто забременя, идваме все по-често в Елисондо, а сега покрай детето според мен още по-често ще сме тук. Знаеш колко харесвам Бастан и колко обичам да бъда с твоите близки, затова смятам, че е време да помислим за къща тук, в Елисондо.

Амая се ококори учудено.

- Е, ти наистина ме изненада... Какво искаш да кажеш, да живеем тук?

- Не, разбира се. Не, Амая, харесва ми да живея в Памплона, много обичам нашата къща, а за твоята работа и за моето ателие Памплона е идеална. Освен това знаеш колко много означава за мен къщата на „Меркадерес“

Тя кимна вече по-спокойна.

- Не, имам предвид да се сдобием с втора къща тук, която да е само наша.

- Можем да идваме у леля винаги, когато пожелаем, знаеш, че тя ми е като майка, а нейната къща е и мой дом.

- Знам, Амая, знам какво означава тази къща за теб и така ще бъде винаги, но едното не пречи на другото. Ако имаме къща тук, ще можем да я пригодим за нуждите на Ибай, да му обзаведем стая, нещата му да са ни подръка и да не се налага да пътуваме оттук до Памплона с купища багаж. Пък и като поотрасне, ще трябва място за играчките му...

- Не знам, Джеймс, не съм сигурна дали искам.

- Говорих с леля ти и споделих идеята си с нея, тя я намира за много добра.

- Това вече ме учудва - каза Амая и остави вилицата на масата.

- Всъщност - усмихна се той - точно тя ме убеди окончателно, когато ми заговори за Хуанитаенеа.

- Къщата на баба ми - прошепна Амая, наистина изненадана.

- Да.

- Но тази къща от години стои затворена, Джеймс, още откакто баба почина, а аз бях на пет години, сигурно е съвсем порутена - възрази тя.

- Не, не е. Леля ти ми каза, че ще се нуждае, естествено, от основен ремонт, но самата постройка, покривът и камините са в отлично състояние; през тези години леля ти се е грижела за основната поддръжка.

Замислена, Амая преброди наум стаите, които помнеше като огромни, камината, в която като дете се побираше права, и почти усети на върха на пръстите си гладката повърхност на старинните мебели, полирани с шеллак, и виненочервената сатенена кувертюра върху леглото на баба си.

- Мисля, че за Ибай ще е добре да прекара част от детството си тук и че ще бъде особено хубаво, ако това стане в къщата, принадлежала на семейството ти.

Амая не знаеше какво да отговори. В дома на леля си винаги се бе чувствала на сигурно място, но имаше сметки за уреждане с Елисондо. Вярно, че от няколко месеца завръщането в Бастан бе загубило част от мрачната тежест, която го съпътстваше преди, и тя разбираше, че това не е само задето бе споделила с Джеймс какво й се е случило на девет години. Знаеше, че се връща най-вече за да поддържа по някакъв начин жива връзката си с Господаря на гората 13, нещо от онова, което туптеше в дивидито, което бе прибрала в сейфа си и не бе поглеждала повече от онзи първи път, когато го бе изгледала заедно със специалистите по мечки в една стая на хотел „Бастан“. Понякога, когато отвореше сейфа, за да прибере пистолета си, поглаждаше диска с връхчетата на пръстите си и кехлибарените очи на онова същество отново изникваха пред нея с яснотата на нещо реално. Дори само споменът за това като по чудо заличаваше и най-лекия признак на съмнение или страх. Несъзнателно се усмихна.

13 Господар на гората, Басахаун или Баскът Йети е персонаж от митологията на баските и арагонците, същество с нечовешки ръст и сила, което първите обитатели на тези земи заварили да обитава планините и най-затънтените лесове. - Б. пр.

- Амая, това са неща, за които човек не се замисля, докато не му се роди дете. Знаеш, че съм щастлив в Памплона и че никога не съм искал да се връщам в Америка, освен на гости, но сега, с появата на Ибай, съм убеден, че ако живеех там, щях да искам да го запозная с корените му, да му покажа откъде идва семейството му и ако можех да го свържа още по-тясно с тази същност, нямаше да се поколебая.

Амая го погледна възхитена.

- Не знаех, че разсъждаваш така, Джеймс, никога не си ми казвал тези неща, но щом такива са желанията ти, можем да посетим родината ти, когато детето стане малко по-голямо.

- Ще я посетим, Амая, но не искам да живея там, нали ти казах, искам да живея тук, където живея сега, но имаме огромния късмет, че ти си родена на петдесет километра от Памплона, макар че всеки би казал, че това е съвсем друг свят... От друга страна, Амая -продължи той с усмивка, - дом сред полето... Знаеш, че обожавам архитектурата на Бастан. Иска ми се да имам къща тук; ремонтът и обзавеждането й може да се окажат невероятно приключение. Кажи да - замоли се той.