Долорес Редондо - Зовът на костите

- Джеймс - прошепна.

- Да?

- Отивам да работя. Ибай се нахрани, ще спи до сутринта.

Джеймс измърмори нещо и й изпрати несръчна целувка.

Нощем отоплението работеше на минимум и когато влезе в кабинета в участъка, благодари, че си е облякла дебел вълнен пуловер и пухенката, която Джеймс настояваше да носи. Включи компютъра и си направи кафе на машината в коридора, докато мислено си повтаряше списъка с действия. Седна зад бюрото и започна търсенето, преглеждайки всичко налично по случая от Логроньо в бележките, които Падуа й бе изпратил. Правилно си спомняше, никъде не се споменаваше името на жертвата, беше отбелязана само с инициалите И. Л. О.

Влезе в Гугъл, зарови се в архива на главните ежедневници на Ла Риоха и откри няколко бележки, в които се говореше за престъплението и за неговия извършител: Луис Кантеро, но за жертвата нямаше нито дума. Попадна на статия за процеса, в която се споменаваше за Исаскун Л. О., после на друга, в която се коментираше присъдата за убийството на И. Лопес Ормасабал.

Исаскун Лопес Ормасабал. Вкара пълното име в полицейската програма за идентификация и след няколко секунди пред очите й се появиха всички лични данни.

Исаскун Лопес Ормасабал

Дъщеря на Алфонсо и Виктория.

Родена в Бероета, Навара, на 28 август 1969. Починала...

Вледени се, докато четеше и препрочиташе данните. Родена в Бероета, селце с малко над стотина жители, само на дванайсет километра от Елисондо и което, разбира се, спадаше към община Бастан. От точността на разкритието почти й призля. Въздъхна, освободена от натрупаното през последните часове напрежение, и се огледа, търсейки някого в тишината на празната зала, с когото да сподели находката и тревогата си, защото, вместо да изпита облекчение от това, че подозренията й се потвърждават, съзнаваше, че пропастта, по чийто ръб напредваше слепешком, е стояла там през цялото време, че не е била по-различна, преди да разбере за съществуването й, но сега придобива очертанията на пламтяща и тръпнеща реалност, която надигаше глас от земята, примесена с кръвта на жертвите, и този глас нямаше да замлъкне, докато цялата истина не излезеше наяве. Тя вече знаеше, че няма да е лесно, но щеше да се заеме, дори ако трябваше да прерови самия пъкъл и да премери сили с дявола, който като на игра бе привлякъл вниманието й, пишейки по стените името на великан, поглъщащ пастири, девици, агънца, невинна плът.

Сякаш чул молитвите й, младши инспектор Ечайде влезе в кабинета с две чаши кафе в ръце.

- Полицаят на входа ми каза, че сте тук.

- Здравей, Йонан, но колко е часът? - запита Амая и погледна часовника.

- Малко след шест - отговори той и й подаде едната чаша.

- Какво правиш тук толкова рано?

- Не можех да спя, в хостела, където съм отседнал, има двайсетина младежи на ергенско парти - каза Ечайде, сякаш това обясняваше всичко. - Ами вие?

Амая се усмихна и през следващите двайсет минути му разказа за своите открития.

- И мислите, че е възможно да има и още?

Тя не отговори веднага.

- Нещо ми подсказва, че да.

- Можем да прегледаме за жертви на домашно насилие, подложени на ампутации -предложи Йонан, отваряйки лаптопа си.

- Прекалено общо - възрази Амая. - Като ампутация може да се тълкуват разрези или наранявания, а това, за жалост, е доста често срещано при подобни случаи. Освен това съм убедена, че в повечето от случаите, ако е имало ампутиран крайник и той е изчезнал, информацията е била премълчавана.

- Ами жертви, родени или живели в Бастан?

- Вече проверих, но мястото, където са родени жертвите, обикновено не се счита за съществено сведение и се споменава само в смъртния акт.

- Можем да тръгнем оттам. При вписването на починалите в Гражданския регистър би следвало да се отбелязва кога става дума за насилствена смърт - продължи Йонан, тракайки на компютъра си, докато Амая отпиваше от новото си кафе и се опитваше да стопли ръце в хартиената чаша. „Трябва да си донеса чаша“, помисли си и зарея поглед навън, в далечината, но прозорецът й върна само собственото отражение на фона на черната и все още непрогледна бастанска нощ.

- Погребалните агенции - просветна й изведнъж.

Йонан се обърна към нея в очакване.

- Моля?

- Семейството на Лусия Агире е поръчало некролог в погребално бюро „Бастан“. Не е рядко явление след смъртта да се издават некролози на починалите, да се поръчват заупокойни молитви, а някоя от жертвите, ако е родом от долината, да бъде погребана в родното си село, дори да не е живеела там в момента на смъртта си.